— И ти ли получи такава?
— Бележка от президента? — Той поклати глава. — Опасявам се, че положението ми е малко незавидно в момента. Не е ли удивително? Освободихме Елизабет, а сега сме под обсада.
— И това ще премине, Ейдриън.
— Знам. Но не ми помага особено. В Лангли има няколко млади бунтари, които смятат, че твърде дълго съм на този пост. Казват, че съм се издънил. Че не е трябвало да ти отстъпвам по-голямата част от операцията.
— Смяташ да се оттеглиш ли?
— Не — отговори решително Картър. — Светът е твърде опасно място, за да бъде оставен в ръцете на млади бунтари. Смятам да остана на поста си, докато спечелим войната срещу тероризма.
— Надявам се, че си роден във фамилия на дълголетници.
— Дядо ми доживя до сто и четири.
— А Сара? Тя пострада ли по някакъв начин?
— Не — каза Ейдриън. — Само шепа хора знаят, че изобщо е участвала.
Слънцето отново се показа иззад облаците. Докато Габриел си слагаше слънчевите очила, Картър извади от сакото си втори плик.
— Този е от Робърт Холтън. Опасявам се, че знам какво пише вътре.
Алон го отвори: кратка ръкописна бележка и чек на негово име на стойност десет милиона долара. Прибра писмото и върна чека на Картър.
— Сигурен ли си, че не искаш да размислиш?
— Не искам тези пари, Ейдриън.
— Те ти се полагат. Ти рискува живота си, за да спасиш дъщеря му, при това неведнъж, а два пъти.
— Така правим ние — рече Габриел. — Кажи му, че му благодаря, но не ги искам.
Картър остави чека на масата.
— Имаш ли нещо друго за мен, Ейдриън?
Американецът кимна утвърдително и погледна към стените на Стария град.
— Имам едно име — каза той.
— Сфинкса?
Картър кимна. Сфинкса.
Гласът му — и без това тих — се снижи до шепот. Изглежда, преди да дойде в Израел за сватбата на Габриел, Картър се бе отбил за кратко в Южна Франция, при това не на почивка — той не бе почивал истински от 11 септември насам, — а за да проведе една операция. Целта на тази операция беше не друг, а принц Рашид бен Султан, който пристигнал на Ривиерата, за да се отдаде на хазарт в казината на Монако. Принцът играл зле и загубил доста пари — факт, който пуританът Картър явно бе счел за особено обиден, — а когато на следващата сутрин се върнал на летището в Ница в нетрезво състояние, заварил Ейдриън и членовете на един паравоенен отряд на ЦРУ да си почиват в луксозната обстановка на личния му „Боинг-747“. Картър показал на ядосания принц пълното му с грехове досие, изготвено от ЦРУ, грехове, които включваха финансова подкрепа за Ал Кайда, за чуждестранните бойци и сунитските бунтовници в Ирак, както и за египетската военна групировка „Мечът на Аллах“, която наскоро бе похитила кръщелницата на президента на Съединените американски щати. После Ейдриън му дал възможност да избира — пътуване до Рияд или до залива Гуантанамо53, Куба.
— Прилича ми на наша операция — отбеляза Габриел.
— Да, доста прилича на операция на Службата.
— Обзалагам се, че принцът е избрал Рияд.
— Това беше единственото му мъдро решение през онази нощ.
— Какво му струваше пътуването до вкъщи?
— Едно име — отговори Картър. — Въпросът сега е какво да правим с това име. Едната възможност е да действаме съвместно с египетските ни колеги и да изпратим този приятел на съд в Съединените щати. Така справедливостта ще възтържествува, но на определена цена. По време на процеса ще излязат наяве връзките ни с Египетската служба за сигурност. Освен това ще се сдобием с още един затворник от „Мечът на Аллах“, когото те несъмнено ще се опитат да освободят, излагайки на опасност живота на американски граждани.
— А ние не можем да го допуснем.
— Не, не можем — съгласи се Ейдриън. — Което ни води до възможност номер две: да се справим тихомълком с проблема.
— Нашият любим метод.
— Точно така.
Габриел протегна ръка. Картър бръкна отново в джоба си и извади парче хартия. Алон прочете написаното върху нея и се усмихна.
— Можеш ли да се погрижиш да изчезне? — попита Ейдриън.
— Не би трябвало да е проблем — отвърна Габриел. — Но се опасявам, че за целта ще трябва да похарчим малко пари в Кайро.
Картър му подаде чека на Робърт Холтън.
— Това ще стигне ли, за да бъде свършена работата?
53
През 2002 г. в американската военна база в Гуантанамо е построен строго охраняван военен затвор за лица, заподозрени в терористична дейност, придобил печална слава с изключително суровите методи за разпит на затворниците. — Б.пр.