— Ти си тук! — каза Киара с насмешлива изненада в гласа.
— Шамрон не ти ли спомена, че се връщам тази вечер?
— Може и да го е направил.
Габриел отиде до нея и махна кърпата от главата й. Гъстата й влажна коса се разпиля по мургавите рамене. Тя вдигна лице, за да я целуне, и разхлаби хавлията, с която бе увито тялото й. „Ари беше прав“, помисли си той, когато Киара го дръпна на леглото. Може би в крайна сметка трябваше да остави Пацнер да отиде в Кипър, за да се срещне с египтянина.
След като се любиха, и двамата почувстваха глад. Габриел седна до малката маса в кухнята и се загледа в новините по телевизията, докато Киара приготвяше фетучини8 с гъби. Беше облякла една от ризите му и отдолу нямаше нищо друго.
— Как разбра, че съм арестуван?
— Прочетох го във вестниците като всички останали. — Тя му сипа чаша червено вино. — В Буенос Айрес всички бяхме бесни.
— С каква работа се занимавахте там?
— Знаеш, че не мога да ти кажа.
— Знам, че сте наблюдавали група на „Хизбула“. Просто искам да разбера дали си била част от екипа за наблюдение или придружаващ агент.
— Бях част от екипа — отговори Киара. — Вече не се занимавам с работата на придружител.
— Защо те изтеглиха?
— Заради преекспониране пред обектите. — Внезапно на малкия екран се появи лицето на Елизабет Холтън. — Хубаво момиче — каза Киара. — Защо са я отвлекли? Какво искат?
— Може би утре ще разбера. — Той й обясни за пътуването си до Кипър.
— А какво става с вечерята ти с министър-председателя?
Габриел отдели поглед от телевизора.
— Откъде знаеш за нея?
— Шамрон ми каза.
— Дотук със секретността на операцията. Какво точно ти каза?
Тя пусна фетучините във врящата вода и седна до него.
— Че си се съгласил да наследиш от Амос поста генерален директор.
— Не съм давал съгласието си.
— Шамрон ми каза друго.
— Той отдавна чува само това, което иска да чуе. Какво друго ти каза?
— Че иска да уредим личния си живот възможно най-скоро. Смята за неуместно генералният директор да живее с жена без брак, особено ако тя по някаква случайност е агент на Службата. Мисли, че трябва да ускорим плановете си за женитба. — Киара сложи пръст под брадичката му и обърна лицето му към своето. Съгласен си, нали?
— О, да, разбира се — побърза да отвърне Габриел. Беше разбрал, че всяко колебание да се включи в обсъждането на плановете за брак се възприемаше от нея като нежелание да се оженят. — Трябва да сключим брак възможно най-скоро.
— Кога?
— Какво имаш предвид?
— Въпросът е много прост, Габриел. Кога смяташ, че трябва да се оженим?
— В края на пролетта — каза той. — Преди да стане много горещо.
— През май?
— Май е идеалното време.
Киара дръпна пръста си от брадичката му и нервно загриза нокътя си.
— Как ще организирам сватба за шест месеца?
— Има професионални организатори, които ще ти помогнат.
— Сватбата не е операция, Габриел. Тя би трябвало да се организира от семейството, а не от професионалисти.
— А какво ще кажеш за Геула Шамрон? Тя ми е нещо като майка.
— В момента има достатъчно грижи около съпруга си.
— Още една причина да потърсиш помощта й за сватбата. Повярвай ми, Геула ще приеме с готовност.
— Всъщност това не е лоша идея. Нищо чудно, че Шамрон иска ти да си шефът. Първото нещо, което трябва да направим, е да изготвим списък на гостите.
— Това е лесно — каза той. — Просто покани всички от Службата, Шабак9, Аман10, повечето хора от правителството и половината депутати от парламента. О, и не забравяй министър-председателя.
— Не съм сигурна, че искам да присъства на сватбата ми.
— Страхуваш се да не бъдеш засенчена от осемдесетгодишен старец?
— Да.
— Той има три дъщери. Ще гледа да не те измести от центъра на вниманието в твоя голям ден.
— Нашият голям ден, Габриел. — Водата закипя. Тя се изправи и отиде до печката. — Сигурен ли си, че утре трябва да заминеш за Кипър?
— Искам да чуя със собствените си уши какво има да ни казва египтянинът.
— Но ти току-що се прибра вкъщи.
9
Служба за обща сигурност на Израел в рамките на Министерството на вътрешните работи, която играе ролята на контраразузнаване. — Б.пр.