Сара донесе каната с кафето на масата и седна до Алон. Ели запали цигара и издуха вяло струйка дим към тавана.
— Полицията в този град е в повишена бойна готовност заради връзката между амстердамската група и атентата в Лондон — каза той. — Ибрахим трябва да е под наблюдение поне още една седмица. Трябва да планираме главния път за бягство, резервен път, както и още един резервен вариант за измъкване. Трябва да поставим набелязаната зона под двайсет и четири часово наблюдение, за да сме сигурни, че няма да има изненади в нощта на операцията. Пропуснах ли нещо?
— Сухите тренировки — отвърна Габриел. — Трябва да направим поне три сухи тренировки. И при идеални условия щяхме да свършим всичко това. Но в реалния свят на Елизабет Холтън й остават по-малко от пет дни живот. Ще се подготвим колкото можем и ще го отвлечем тази вечер.
— И да се помолим на Бог да не свършим всички в затвора, което ще се случи, ако допуснем грешка. — Ели погледна унило часовника си. — Да се поразходим до Ауд Вест. Кой знае? Може да е нашата последна операция за дълго време.
Оживеният открит пазар, който се намираше на няколко пресечки оттам по протежение на Тен Кате Страат, онагледяваше променения състав на населението на амстердамския квартал Ауд Вест. На него имаше фурми и леща, каци, пълни с маслини и нахут, щандове за дюнер и фалафел, както и трима продавачи на месо халал18. Габриел спря за малко пред сергията за обувки и разрови купчина от американски маратонки менте — основният символ на статуса на младежите дори и по улиците на Западен Амстердам. На друга сергия на отсрещната страна на улицата Сара разглеждаше платнена чанта, украсена с лика на Че Гевара, докато Лавон проявяваше фалшив интерес към суичър с качулка, на който имаше надпис Освободете Палестина сега!
Ели погледна към Алон и му кимна почти недоловимо — знак, че не е забелязал някой да ги следи. Минута по-късно тримата вървяха един до друг към далечния край на пазара. Сергията, на която Ибрахим Фаваз работеше следобед, бе заета от възрастен мароканец с бяла джелабия19. Сара се спря, за да разгледа един електрически чайник, докато Габриел и Лавон продължиха към края на пазара. На срещуположната страна на улицата, в сива сграда от пенобетон, построена след войната, се помещаваше джамията „Ал Хиджра“. Двама брадати мъже разговаряха на тротоара пред нея под бдителните погледи на униформени полицаи. На двайсетина метра оттам бе паркиран тъмен бус с черни прозорци.
— От четиридесет и осем часа не е мръднал оттук — каза Ели.
— На Нидерландската служба за сигурност ли е?
Лавон кимна утвърдително.
— Ако питаш мен, бих казал, че имат и постоянен пост в сградата от другата страна на улицата.
Алон погледна назад към щанда за кухненски съдове и махна на Сара да се присъедини към тях. После завиха наляво и минаха по Ян Хазенстраат. Беше тиха улица с ниски жилищни сгради в различен стил и малки магазинчета. В дъното имаше мъничък парк с изглед към канала, с няколко пейки, люлка и две кончета на ръждиви стоманени пружини. Габриел сви зад ъгъла и спря: виждаха се същите жилищни сгради, но без магазинчета и кафенета — нищо, което да е отворено, след като мръкне.
— Вечерната молитва започва в шест часа и трийсет и седем минути — поясни Ели. — Това означава, че Ибрахим ще мине оттук около седем. Щом завие зад ъгъла, никой в буса или в постоянния наблюдателен пункт няма да може да го вижда. Ние просто трябва да се опитаме да го хванем без никакъв шум. Смятам, че е добре да паркираме колата на този ъгъл, където ще бъде извън полезрението на нидерландските агенти. После трябва да направим нещо, което да накара Фаваз да забави ход достатъчно, за да можем да го спипаме.
Алон се замисли за вечерта, когато заедно с Ибрахим бяха вървели край река Амстел, и в паметта му проблесна само една картина: как египтянинът бе свел поглед с погнуса, когато край тях минаха двама мъже, държащи се за ръка.
— Той не харесва хомосексуалистите — каза Габриел.
— Малцина сред ислямистите ги харесват — отвърна Лавон. — Какво имаш предвид?
Алон му каза и той се усмихна.
— На кого смяташ да възложиш задачата?
— На Михаил и Яков — отговори без колебание Габриел.
— Отлично — съгласи се Ели.
19
Традиционна мароканска дълга и свободно падаща връхна дреха с дълги ръкави и качулка. — Б.пр.