В края на пътеката плажът внезапно се ширна пред нея — равен и сякаш безкраен в тъмнината, с носени от вятъра вълни, които оставяха фосфоресциращи дъги от пяна върху твърдия крайбрежен пясък. Обикновено в този момент кучето започваше да се дърпа на каишката си, нетърпеливо да го пусне да тича из плажа, за да тормози чайките и брегобегачите25. Сега обаче седеше бдително в краката й, като напрегнато се взираше в боровата горичка в края на дюните. Марсия свали каишката му и го окуражи да тръгне към водата. Вместо това шпаньолът незабавно се понесе в тръс към дърветата.
Стопанката му се поколеба, преди да тръгне след него. Неотдавна полицията бе открила там лагер на скитници, а и земята в горичката винаги бе осеяна с празни бирени кутии и боклуци. Тя няколко пъти повика Патч, после извади електрическо фенерче от джоба на палтото си и тръгна да го търси. Забеляза го миг по-късно да побутва с лапи нещо в основата на едно дърво. Марсия Кромуел отиде да провери и след трийсет секунди запищя.
Откриването на труп на плажа в Уолкот веднага задейства главната следствена бригада на норфъкската полиция. Тя бе основана през септември 2004 г., за да разследва тежки престъпления — като умишлени и непредумишлени убийства и изнасилвания. Всеки екип се състоеше от старши следовател и заместника му, криминалист, който проучваше веществените доказателства, и следовател, който разпитваше свидетелите и заподозрените. Трийсет минути след като се получи обаждането от къщата в покрайнините на Лесингам, и четиримата бяха на местопрестъплението. Само двама от тях — старши следователят и криминалистът по веществените доказателства — влязоха в горичката в края на дюните. Обули върху обувките си жълти полиетиленови калцуни, за да не повредят уликите, те огледаха трупа под светлината на фенерче.
— От колко време е тук? — попита старши следователят.
— Между четиридесет и осем и седемдесет и два часа.
— Предполагаема причина за смъртта?
— Огнестрелна рана в тила. Прилича на екзекуция, но тук има нещо интересно.
Криминологът освети с миниатюрно фенерче долната част на десния крак на трупа.
— Дървена шина?
— И то доста добре направена. Но виж раната. Съдебният лекар ще направи окончателно заключение, но бих се обзаложил, че е причинена от куршум.
— Какъв калибър?
— Прилича на деветмилиметров, но това не е най-интересната част. Раната е няколко дни по-стара от тази на главата и жената, която я е лекувала, е знаела точно какво прави.
— Жената?
— Елизабет Холтън е хирург от спешното отделение в Денвър, Колорадо. Може и да греша, но смятам, че този труп е на един от терористите от Хайд Парк. Не ни ли казаха от „Кобра“ и от Министерството на вътрешните работи да внимаваме за огнестрелни рани?
— Да, казаха ни — отвърна старши следователят.
— Раната и околната тъкан показват признаци на тежка инфекция. Бих казал, че нашият човек е ранен от онзи израелски симпатяга по време на отвличането. Другарите му са се опитали да го спасят, но очевидно накрая са се отказали и са го освободили от мъките с един изстрел в тила. Вероятно ужасно е страдал. Предполагам, че в крайна сметка в света съществува някаква справедливост.
Старши следователят клекна до трупа и разгледа долната част на крака, после започна да претърсва тялото за някакви улики. Джобовете на палтото бяха празни, както и страничните джобове на панталона, но в десния заден джоб откри малко, сгънато на четири листче, което се бе сплескало от неколкодневния натиск. Той го разгъна внимателно и го прочете под лъча на фенерчето.
— Изготви ми списък с материали, които са необходими за лечение на огнестрелна рана — неща, които могат да бъдат купени свободно от обикновена аптека. И огради с кордон голям периметър около това място. Ако теорията ти за този тип е вярна, тук скоро ще нахлуят няколкостотин души от службата за борба с тероризма, МИ5, ФБР и ЦРУ.
— Слушам.
Старши следователят се обърна и забързано излезе от горичката. След две минути вече седеше зад волана на колата си и говореше с дежурния офицер в оперативно-комуникационния център.