Алон се наведе напред.
— Защо мислиш така?
— Ишак е напуснал Копенхаген преди две седмици. Казал на Ханифа, че отива в Близкия изток във връзка с някакво проучване за Съвета по ислямските въпроси. За да поддържа тази измислица, всяка вечер се обажда по телефона на Ахмед, преди да си легне.
— Откъде знаеш?
— Ханифа ми каза.
— Ти самият говори ли с него?
— Оставях му съобщения, но той така и не ми се обади.
Габриел сложи бележник и химикалка на масата и ги плъзна към Ибрахим.
— Трябва ми адресът на апартамента в Копенхаген. Телефонният номер също.
— Ханифа и Ахмед нямат нищо общо с това.
— Тогава няма от какво да се страхуват.
— Моля те да ми обещаеш, че няма да им се случи нищо лошо.
— В това положение не можеш да ме молиш за нищо.
— Обещайте ми, господин Алон. Обещайте ми, че няма да ги нараните.
Габриел кимна веднъж. Фаваз написа исканата информация, после бутна бележника към него и изрецитира трети стих от двайсет и втора глава от книгата Битие:
— „Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана, та отиде на мястото, за което Бог му говори“.
— Познаваш еврейската Библия — каза Алон, — но той вече не ти е син, Ибрахим. Заразен е от вируса на джихад. Той е чудовище.
— Може би, но винаги ще бъде мой син. — Египтянинът сведе очи към бележника. — Ако си спомням добре, евреите вярват, че след като издържал божието изпитание, Авраам отишъл във Вирсавия26. Но какво ще стане с мен? Ще бъда ли откаран в Египет за още разпити, или ще остана тук? — Той огледа стаята. — Където и да е това тук.
— Предполагам, че това зависи от американците.
Презрението в очите на Фаваз показа ясно какво мисли за тях.
— Предлагам да не ги замесваме — каза той. — Ще бъде по-добре за теб и за мен да прекосим сами Моста над джаханнам. Каквото и да решиш, направи го бързо. Дъщерята на посланика е в ръцете на млад мъж, чиято сестра беше убита от машите на Фараона. Ако му е заповядано да я убие, той няма да се поколебае.
28. Париж
вторник, 9:25 ч.
Интервюиращият от Франс 2 разгръщаше листовете с бележките си — знак, че времето изтича. Професорът по ислямистика от Американския университет в Кайро Юсуф Рамадан, който от четиридесет и осем часа се намираше във френската телевизия, разбра, че трябва да побърза със заключението си.
— … затова мисля, че най-голямата опасност от тази криза е да се разпространяват лъжи не тук, в Европа, а в Египет — заяви той на безупречен френски. — Според мен службата за сигурност на египетския режим реагира доста сурово и ако това й поведение продължи, твърде вероятно е да предизвика ответна реакция, която може да застраши стабилността на самия режим.
Заинтригуван от коментара на своя гост, интервюиращият пренебрегна инструкциите на програмния директор да приключва.
— Обвинявате египетското правителство, че прилага изтезания ли, професор Рамадан?
— Методите на египетската полиция и службата за сигурност са добре известни — отговори Юсуф. — Бъдете сигурен, че те използват мъчения и други неприемливи методи, за да помогнат на американците да намерят дъщерята на посланика.
— Както винаги, провокирате размисли, професор Рамадан. Надявам се, че ще ни гостувате отново, за да ни помогнете да анализираме тези събития.
— За мен ще е удоволствие — отговори Юсуф, като топло се усмихна пред камерата.
Водещият уведоми зрителите, че Франс 2 ще продължи да отразява кризата след прекъсването за реклами, после подаде ръка на Рамадан и му благодари от свое име, задето се е съгласил да участва в предаването. Юсуф стана от стола си и бе изведен от студиото от една млада асистентка на режисьора. Пет минути по-късно той се качи в ситроена, който го чакаше отвън на кея „Анри дьо Франс“. Погледна часовника си. Беше девет часът и двайсет и пет минути. Мъжете и жените във Франс 2 не подозираха какви изненади ги очакваха същата сутрин.
В същия момент един черен „Мерцедес-Бенц S600“ спря бавно до тротоара пред терминала за пристигащи на летище Клотен в Цюрих. Мъжът, който излезе от задната врата, донякъде напомняше колата — с тясна глава и доста широк в областта на корема, за по-голяма устойчивост. Носеше италиански костюм, кашмирено палто и скъп на вид голям кожен куфар. Пред входа бе застанал швейцарски полицай с автомат на гърдите. Добре облеченият мъж му кимна учтиво, минавайки край него, и влезе в терминала.