— Цюрих, Мадрид, Виена — три летищни атентата, еднакви по замисъл и отлично съгласувани. — Загледан в апокалиптичната картина, Картър бавно поклати глава. — Сто двадесет и девет души загинали и петстотин ранени. Европейската система за въздушен транспорт е съсипана.
— А какво казват европейските политици? — попита Алон.
— Публично всички се изказват с правилните термини: „съкрушителен, варварски, скандален акт“. В лични разговори ни умоляват да сключим сделка с дявола. Искат да сложим край на това, преди да се е проляла още кръв на тяхна територия. Дори нашите близки приятели от Даунинг Стрийт започнаха да се чудят дали не трябва да намерим някакъв начин да преговаряме, за да излезем от това положение. Сфинкса — който и да е той — е масов убиец и безмилостно копеле, но безпогрешно е избрал момента.
— Някаква вероятност президентът да се огъне?
— Не и след това. Всъщност той е по-убеден от всякога, че случаят трябва да приключи без договаряне. Това означава, че нямаме друг избор, освен да открием Елизабет Холтън преди изтичането на крайния срок. — Погледът на Картър се премести от екрана върху Габриел. — И както стоят нещата в момента, твоят Джо се оказва нашата най-добра и единствена възможност.
— Той не е моят Джо, Ейдриън.
— Вече е, поне що се отнася до официален Вашингтон. — Картър намали звука с един-два децибела. — Снощи предизвика истинска буря във Вашингтон, Габриел. Твоят разпит на Ибрахим Фаваз бе прослушан в Лангли, в сградата „Дж. Едгар Хувър“ и Националния съвет по сигурността.
— Какви бяха отзивите?
— Смесени — отговори Картър. — Мненията се разделиха на две: едните смятат, че Ибрахим е бил честен, другите — че те премята за втори път. Опасяват се, че може би прекалено бързо си се обвързал с него и си се държал прекалено внимателно.
— Какво има предвид експертното мнение?
— Втори разпит — отвърна Ейдриън.
— Кой ще го води?
— Хора от Управлението с християнски имена вместо израелски убиец.
— Казваш ми, че съм отстранен?
— Точно това ти казвам.
— Не трябваше да биеш целия път до Копенхаген, за да ме отстраниш, Ейдриън. Щеше да е достатъчно едно обаждане по сигурната линия.
— Смятах, че ти го дължа. В крайна сметка аз те въвлякох в това.
— Колко порядъчно от твоя страна. Но аз искам да знам едно нещо, Ейдриън. Кажи ми какво точно смятат да изкопчат агентите от вашето Управление?
— Като начало, пълни откровени отговори. Експертите смятат, че досега те са били твърде неверни и уклончиви.
— О, така ли? Сами ли стигнаха до това заключение или с помощта на компютрите?
— Всъщност беше комбинация от двете.
— Колко по-откровен искате да бъде Ибрахим? Той се съгласи да ни помогне да намерим Елизабет Холтън и ни даде телефонния номер в Копенхаген, на който синът му звъни всяка вечер.
— Не, той ни даде номер, на който твърди, че синът му се обажда.
— И тази вечер ще открием дали ни е казал истината.
— Висшестоящите не искат да чакат толкова дълго. Искат Фаваз да бъде прикован с вериги за стената сега.
— И къде смятат да проведат този разпит?
— Чудеха се дали не могат да наемат вашата къща в Германия.
— Няма да стане.
— Опасявах се, че ще кажеш това. В такъв случай имаме две други възможности. Може да го заведем в една от нашите квартири в Източна Европа или да го качим на самолета за Египет.
Габриел бавно поклати глава.
— Ибрахим няма да ходи в Източна Европа, Ейдриън, нито ще се връща в Кайро. Никой няма да го подлага на мъчението „водна дъска“27, нито ще го оковава с вериги за стената.
— Сега пък ти се държиш безразсъдно. — Картър погледна към Сара, сякаш тя можеше да го вразуми. — Къде точно се намира в момента Фаваз?
Алон не отговори. Когато Ейдриън повтори въпроса си, в гласа му прозвуча острота, която Габриел никога преди не беше долавял.
— В Амстердам — отговори той. — В апартамента си на площад „Аугуст Алебеплейн“.
— Защо, за бога, си го върнал?
— Нямахме друг избор — каза Алон. — Ако Ибрахим бе изчезнал от лицето на земята, съпругата му щеше да се обади на нидерландската полиция и двамата щяхме да се изправим пред огромен скандал в Нидерландия.
27
При този вид мъчение затворникът се завързва здраво за наклонена дъска, така че краката му са по-високо от главата. След това лицето му се покрива с плат или целофан, върху който разпитващият излива непрестанно струя вода. Макар че част от водата може да попадне в дробовете на жертвата, най-голямата ефективност на мъчението е в чисто психологическото чувство за удавяне. — Б.пр.