Алон отвори двойната врата, водеща към малката тераса. Ароматът на извисяващото се отпред евкалиптово дърво изпълни жилището.
— И се обърнахте към Роснер?
— Не веднага. Първо опитахме традиционните методи: сътрудничество с НСС — Нидерландската служба за сигурност. Ухажвахме ги месеци наред, но по онова време нидерландците не горяха от желание да работят с нас. След поредния отказ реших, че трябва да проникнем в НСС през задната врата. Шефът на местната ни централа „ухажва“ доста нескопосно представителя на НСС, който отговаряше за наблюдението на мюсюлманската общност, и това провали плановете ни. Навярно си спомняш скандала.
Да, спомняше си го. Случаят се появи по страниците на всички нидерландски и израелски вестници. Между външните министри на двете страни бяха разменени остри думи и ядни закани за експулсиране.
— Когато бурята утихна, реших да опитам отново. Но този път избрах различна мишена.
— Роснер — вметна Алон и Шамрон кимна утвърдително.
— Той следеше какво се говори в джамиите, когато никой друг в Амстердам не обръщаше внимание на мръсотията, която се изливаше по интернет каналите, и когато всички извръщаха очи. В много случаи Роснер предоставяше на полицията информация, благодарение на която бяха предотвратени актове на насилие. Освен това по една случайност се оказа евреин. Що се отнася до Службата, професорът бе отговорът на нашите молитви.
— Кой го вербува?
— Аз — отвърна Ари. — След скандала с НСС не бях склонен да се доверя на никого другиго.
— Освен това — вметна Габриел, — няма нищо, което да обичаш повече от доброто вербуване.
В отговор Шамрон му отправи изкусителна усмивка — същата, която бе използвал в онзи горещ септемврийски следобед на 1972 година, когато бе дошъл да го види в художествената академия „Бетсал’ел“ в Йерусалим. Габриел беше обещаващ млад художник, а Ари бе нахакан оперативен агент, който току-що бе получил нареждане от министър-председателя Голда Мейер да издири и убие членовете на организацията „Черният септември“, извършили Мюнхенското клане3. Операцията бе наречена „Божи гняв“, но в действителност беше „Габриелов гняв“. От дванадесетте ликвидирани от Службата терористи на „Черният септември“ шестима бяха застреляни в упор от Алон с 22-калибровата му берета.
— Отлетях за Амстердам и заведох Роснер на вечеря в тихо ресторантче, гледащо към река Амстел. Разказах му истории от миналото: Войната за независимост, залавянето на Айхман. Същите истории, които ти и Узи сте чували хиляди пъти. В края на вечерта сложих договора на масата. Той го подписа без уговорки.
Шамрон бе прекъснат от внезапното изсвирване на чайника. Алон отиде в кухнята и приготви кафето. Върна се и постави кафетиерата на малката масичка заедно с три чаши и захарница. Навот го изгледа неодобрително.
— По-добре сложи нещо отдолу — каза той. — Ако останат кръгли петна, Киара ще те убие.
— Ще поема този риск, Узи. — Габриел погледна към Шамрон. — Кой му плащаше? Ти, предполагам.
— Роснер беше мое творение — отговори Ари леко отбранително. — Естествено нямах желание да прехвърля разходите другиму. Дадох му малко пари да си наеме помощник и когато имаше да докладва нещо, отивах да се видя с него.
— В Амстердам?
— Никога — отговори Шамрон. — Обикновено се срещахме от другата страна на границата, в Антверпен.
— А когато изтече вторият ти мандат в Службата?
— Запазих си някои занимания, за да избегна старческото слабоумие. Роснер бе едно от тях. Другото беше ти, разбира се. Не можех да те поверя на никого другиго. — Ари си сипа лъжичка захар в кафето и бавно го разбърка. — Когато започнах работа като главен съветник по сигурността на министър-председателя, трябваше да се откажа от грижата за Роснер. — Погледна към Навот. — Поверих го на Узи. В крайна сметка той беше нашият западноевропейски катса.
3
Терористична акция по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Тогава 11 играчи от израелския олимпийски отбор са взети за заложници от палестинската паравоенна организация „Черният септември“ с искането да бъдат освободени 250 палестински затворници в Израел. — Б.пр.