— Ако беше така, щяха да са затворили щабквартирата в Лангли преди много време.
Картър присви очи, заслепен от внезапната слънчева светлина, проникнала в кабината. Той свали сенника и изгледа продължително Габриел.
— Тя не беше там, Ейдриън. Изобщо не е била там. По всяка вероятност все още е някъде във Великобритания. Всичко това беше само една сложна илюзия, измислена от Сфинкса. Подхвърлили са онзи билет за ферибота в джоба на мъжа, когото раних в Хайд Парк, и са го оставили сред дюните в Норфък, за да го намерят британците. Сфинкса е наредил на Ишак да остане във връзка с жена си в Копенхаген, защото е знаел, че рано или късно Националната агенция за сигурност или някой друг ще чуе за него и ще направи връзка. И когато направихме връзката, Сфинкса забави нещата, така че да не остане почти никакво време до крайния срок. Иска да ви разочарова, обезсърчи и съсипе зад кулисите. Иска да ви убеди, че сте нямали друг избор, освен да освободите шейх Абдула.
— Майната му на шейх Абдула! — изруга Картър с нетипична за него злоба. После бързо възвърна самообладанието си. — Мислиш ли, че Ибрахим е бил част от тази илюзия?
— Той беше нещо реално, Ейдриън. Ибрахим беше отговорът на молитвите ни.
— И го убиха заради теб.
— Уморен си, Ейдриън. Не си спал от доста време. Ще се постарая да забравя, че изобщо си казал това.
— Прав си, Габриел. Не съм се наспал. — Той погледна часовника си. — Разполагаме само със седем часа — седем часа, преди да умре една забележителна млада жена. И защо?
Прекъсна го звънът на телефона му. Картър го вдигна до ухото си, изслуша мълчаливо човека от другата страна на линията и затвори.
— Робърт Холтън току-що е изпратил по факса оставката си до Залата за кризисни ситуации в Белия дом. Предполагам, че в крайна сметка не е издържал на напрежението.
— Грешиш, Ейдриън.
— Имаш ли друго обяснение?
— Ще се опита да спаси дъщеря си, като преговаря директно с похитителите.
Картър грабна отново телефона и бързо набра някакъв номер. Габриел се облегна назад на седалката си и затвори очи. Главата му започна да пулсира. „Предпремиера на предстоящите атракции“ — помисли си той.
45. Париж
петък, 14:17 ч.
Зад ъгъла до института имаше малък интернет клуб, в който предлагаха сносно кафе, прилични пасти и още по-хубава джаз музика. Юсуф Рамадан си поръча кафе със сметана и плати за трийсетминутен достъп до интернет, после се настани пред един свободен компютър до прозореца, гледащ към улицата. Написа адреса на уебсайта на Би Би Си и прочете новините от Лондон, където Робърт Холтън току-що бе подал оставка и бе предложил двайсет милиона долара срещу освобождаването на дъщеря си. Новината, изглежда, бе шокирала Би Би Си, но не изненада ни най-малко египетския терорист, известен като Сфинкса. Перфектно проведената операция в Дания несъмнено беше пречупила волята на посланика да се съпротивлява. Сега той бе решил да вземе нещата в свои ръце — нещо, което Юсуф Рамадан бе очаквал от самото начало. Робърт Холтън беше милиардер от Колорадо, а милионерите от Колорадо не позволяваха дъщерите им да бъдат принесени в жертва на олтара на американската външна политика.
Рамадан изгледа кратък клип от пресконференцията, организирана от посланика в Уинфийлд Хаус, после посети уебсайтовете на „Телеграф“, „Таймс“ и „Гардиън“, за да прочете какво пишат по темата. Накрая, когато му оставаха десет минути от платеното интернет време, написа адреса на ислямски уебсайт в Карачи30. Администраторът на сайта беше член на „Мечът на Аллах“, но съдържанието му бе толкова невинно, че американските и европейските служби по сигурността никога не му бяха обръщали внимание. Юсуф влезе в един чатрум31 под името Дезмонд826. Кинкикемъл324 го очакваше там. Рамадан написа:
Мисля, че „Мечът на Аллах“ трябва да приеме сделката. Но трябва да поиска повече пари. Все пак посланикът е милиардер.
Кинкикемъл324: Колко повече?
Дезмонд826: Тридесет милиона би било добре.
Кинкикемъл324: Смятам, че ционистите също трябва да си платят.
Дезмонд826: Максималната цена, която обсъдихме по време на последния ни разговор.