Този път грешки нямаше да има.
От следващото кимване разбра, че тръбата на десния борд е заредена и готова за изстрелване. Ракетата бе прихванала целта си. Оставаше му само да произнесе една-единствена дума.
Последната в живота му.
— Огън!
15:07
„Полярен страж“
— Засичам изстрелване! — извика старшият на сонара и скочи на крака. — Торпедо във водата!
Пери тръгна към него.
— Цел?
„Полярен страж“ се отдалечаваше с пълна скорост от горещия район. Дълбочинните бомби заплашваха и нея. Полярната шапка отгоре поемаше ударните вълни и ги препращаше обратно надолу. Беше като да пикаеш срещу вятъра.
Но докато „Полярен страж“ бягаше, Пери продължаваше да следи руската подводница. Не искаше да поема никакви рискове.
— Целта не сме ние — каза старшият.
— Тогава кой?
15:07
В района на дрейфаща станция „Омега“
Обезумял, старши сержант Кантър се мъчеше да се свърже с Делта Едно. Трябваше да предаде предупреждението.
— Делта Едно слуша.
Все още носеше субвокалния си микрофон, с чиято помощ можеше да се чуе и най-слабият шепот, но този път изкрещя:
— Сър, предайте на „Сийхоук“…
Беше твърде късно. От мястото си на ледения хребет Кантър видя запалването на огнената опашка под ватерлинията на умиращата подводница. Сиво метално копие полетя покрай потъващото и туловище и се устреми нагоре във въздуха.
Ракетата летеше, прицелена точно във висящия горе хеликоптер. Беше невъзможно пилотът да успее да отклони машината навреме.
— Христе! — изкрещя Делта Едно, забелязвайки опасността.
Торпедото удари хеликоптера — мина през него като стрела, пронизваща целта си.
Кантър затаи дъх.
Перките удариха острия връх на реактивното торпедо Взривът, усилен от двете останали дълбочинни бомби, все още прикрепени към хеликоптера, пръсна кълбо от огън и метал.
Кантър залегна зад хребета, търсейки прикритие от дъжда от стомана и гориво. През трясъка на експлозията чу издайническия звук на двигателя на втория хеликоптер.
Погледна през рамо.
Товарният хеликоптер се носеше над главата му. Кантър видя как горящите отломки пронизват корпуса му. Въртящата се перка попадна право в пилотската кабина. Хеликоптерът се наклони на една страна и перките му се завъртяха вертикално във въздуха.
Кантър се мъчеше да се изправи, но хлъзгавият лед и силният вятър му изиграха лоша шега. Падна. Опита се да стане отново, забил пръсти в острия лед. С върховете на обувките се мъчеше да се закрепи за нещо.
Отново погледна нагоре. Хеликоптерът падаше неудържимо към него, въртейки се около собствената си ос. Бе невъзможно да се измъкне навреме.
Кантър просто се претърколи по гръб и погледна в лице смъртта си.
— Мамка му…
Не можа да измисли нищо по-мъдро и именно това го вбеси най-много.
15:14
„Полярен страж“
Пери чуваше докладите от всички постове, но умът му почти не ги регистрираше — вниманието му все още бе насочено към онова, което се бе случило.
Малко преди това „Дракон“ бе потънала надолу към дълбокия пролом на океанското дъно, минавайки границата, след която налягането щеше да смачка подводницата като консервена кутия. Пери чу със собствените си уши как руското чудовище пое последен дъх, преди да изчезне завинаги.
Но не си бе отишло само.
Плаващият лед е чудесен барабан, когато предава звука на водата под него. Пери чу всичко, което се случи. След това единият от хеликоптерите се стовари върху леда и го разтърси. Можеше да го види през перископа. Останките му дълго горяха, подпалени от собствените му масло и гориво. После ледът се разтопи от жегата и отпусна хватката си. Смазаният хеликоптер потъна в океана, гонейки „Дракон“ надолу в дълбините.
Сега навсякъде се бе възцарила мъртва тишина.
Пери поддържаше пълно мълчание.
Какво ставаше, по дяволите? Беше откъснат от света и не знаеше какъв да бъде следващия му ход. Трябваше ли да излезе на повърхността и да се свърже с онези, които бяха елиминирали руснаците? Наистина ли това бе отряд на „Делта Форс“, или се бе появил трети съперник? Ами руската полярна станция? Дали тя все още се намираше в ръцете на руснаците?