— Сър? — Лейтенант Лианг го гледаше с очакване. — Да се приготвяме ли за изплаване?
Това бе най-логичната следваща стъпка. Но Пери не бързаше да я направи.
Подводницата е най-ефективна тогава, когато никой не знае, че е там. Все още не бе готов да се лиши от това предимство. Бавно поклати глава.
— Още не, лейтенант, още не…
15:22
Командване на Тихоокеанския подводен флот Пърл Харбър, Хавайски острови
Адмирал Кент Рейнълдс мина през тридесетсантиметро-вата противоударна врата на оперативната зала на командването. Там вече го чакаше подбраният екип експерти, повикани през изминалата нощ. Повечето бяха измъкнати от леглата си.
Тежката врата се затвори зад него и ключалките изщракаха.
В центъра на помещението се простираше дълга заседателна маса от полирано местно дърво коа — истинско хавайско съкровище в богати тъмни тонове, макар че прекрасната и повърхност почти не се виждаше от купищата листа, книги, папки, диаграми и преносими компютри.
Около масата бяха насядали специалистите по комуникация, разузнаване и Русия и работеха самостоятелно или на малки групи. Гласовете им бяха приглушени, стараеха се разговорите да си останат в рамките на групичката. Дори тук отделните фракции с неохота споделяха тайните си.
Висок мускулест мъж пристъпи до една от осветените отзад карти на стената. Носеше костюм „Армани“, но сакото беше на облегалката на стола, ръкавите на ризата му бяха запретнати до лактите. Това бе Чарлз Лендли от НРС — Националната разузнавателна служба. Близък семеен приятел, женен за една от племенниците на Рейнълдс. Изучаваше карта на района на Арктика, изобразен така, че Северният полюс попадаше точно в средата.
Обърна се. Лицето му издаваше умора, но въпреки това се усмихваше приветствено.
— Адмирал Рейнълдс, благодаря, че дойдохте толкова бързо.
— Какво има, Чарли?
Преди пет минути адмиралът бе прекъснат, докато водеше конферентен разговор с командващия Атлантическия подводен флот, но Чарлз Лендли не би го повикал, освен ако въпросът не търпеше отлагане.
— SOSUS е прихванала серия експлозии.
— Къде?
SOSUS бе океанска подслушвателна мрежа от хидрофони. Можеше да улови и китова пръдня във всяко кътче на седемте морета.
Чарли посочи една точка на картата.
— Смятаме с увереност осемдесет и пет процента, че това са координатите на дрейфаща станция „Омега“.
Адмирал Рейнълдс трябваше да си поеме дълбоко дъх. Страхът за дъщеря му Аманда изобщо не го бе напускал през последните часове, а сега пламна в изгаряща болка зад гръдната кост.
— Анализ?
— Смятаме, че става въпрос за серия дълбочинни взривове. Освен това доловихме и сигнали на имплодираща подводница. — Чарли повдигна едната си вежда. — Преди това прихзанахме нещо, което приличаше на двигатели на хеликоптери… но сигналите бяха прекалено слаби, за да се определи със сигурност.
— Ударен отряд?
Чарли кимна.
— Засега така смята разузнаването. Но без картина от сателита „Биг Бърд“ си оставаме слепи.
— След колко време шпионинът ще се измъкне от магнитните бури?
— Най-малко след два часа. Всъщност предполагам че тъкмо затова руснаците се помайваха две седмици след изтичането на информация за откритието. Чакали са удобен момент, за да действат, без да видим.
— А ударният отряд, потопил подводницата?
— Все още работим върху това. Би могъл да бъде втори руски отряд — в такъв случай сме изгубили „Полярен страж“. Или пък екипът от „Делта Форс“ е видял сметката на „Дракон“.
Адмирал Рейнълдс си позволи миг надежда.
— Би трябвало да са „Делта Форс“. От Специалните части разбрах, че отрядите са били разгърнати преди руската атака.
Чарли се вгледа в него. Очите му бяха присвити и в тях се четеше болка. Адмиралът събра кураж за онова, което щеше да чуе. Нещо не беше наред.
— А аз разбрах нещо друго — прошепна приятелят му.
Погледът на адмирал Рейнълдс се стрелна към хората, които събираха и анализираха данните. Чарли не бе споделил за откритието си с никого от другите. Адмиралът чувстваше, че следващите новини са истинската причина, заради която бе извикан толкова спешно. Болката в гръдния му кош стана още по-пронизваща.
Чарли го отведе до странична маса под една от картите. Върху нея имаше титаниев лаптоп. Върху плоския му екран плуваше емблемата на НРС. Чарли въведе паролата си. После постави палеца си върху скенера за пръстови отпечатъци и отвори един файл.
Отстъпи назад и му направи знак да приближи.
Адмирал Рейнълдс се наведе към екрана. Беше паметна записка от Пентагона с гриф „Строго секретно“ отпреди една седмица. Заглавието бе с дебел получер шрифт: ОП. ГРЕНДЕЛ.