— Ето — прошепна Уошбърн и посочи група бушони от стькло и олово с размери на хотдог. Това са предпазителите за първо ниво.
— Сигурна ли си? — попита Мат.
— Баща ми беше електротехник в „Пасифик Газ енд Електрисити“ в Оукланд — отвърна тя.
— А освен това чете на руски — обади се Гриър. — Мой тип жена.
— Главният превключвател е ръждясал — каза тя. — Ще трябва да отвия бушоните.
— Чакай! — Брат застана до вратата към основното помещение. Надзърна през малкото прозорче. Посочи очите си и вдигна четири пръста.
Бе забелязал четирима пазачи. Обърна се към останалите.
— Господин Тийг — прошепна той и посочи Крейг. — Затворете вратата към генераторите. Не трябва да ни чуят, когато отворим тази.
Репортерът кимна, затвори вратата и застана на стража до нея.
Брат се обърна към останалите.
— По мой сигнал. Изваждаме бушоните, след което се втурваме напред.
Вдигна ръка и започна да свива разперените си пръсти един по един.
Пет… четири… три…
15:28 Адмирал Виктор Петков стоеше на входа на лабораторията. Стоманената врата лежеше на пода зад него с разбити пада и резета. Върху нея на кирилица бе гравирана една-единствена дума:
Това бе името на лабораторията, името на базата, името на чудовищата, обитаващи съседните ледени пещери.
Грендел.
Проектът на баща му.
Виктор отиде до отворения шкаф. В него имаше дневници с посочени дати, кодирани и прибрани грижливо, изписани с почерка на баща му. Не докосна нищо. Просто забеляза липсващите томове. Три на брой. Който и да бе пипал тук, е знаел какво да търси. Стисна юмрук. Можеше да се досети кой е крадецът. Особено като се имат предвид новините, които току-що му бяха съобщили.
Младият лейтенант, който му бе предал съобщението, стоеше скован до него и очакваше отговора му. Преди малко бе дотичал, настоявайки да говори незабавно с адмирала. Радистът при УТК-линията бе прихванал обезпокоителни шумове по хидрофона. Далечни взривове, отекващи под полярната шапка. Множество експлозии.
— Дълбочинни бомби — бе съобщил лейтенантът. — Радистът твърди, че е чул детонации на дълбочинни бомби.
Но това не беше най-лошото. Сред експлозиите се бе промъкнало слабо съобщение в късовълновия обхват. Зов за помощ от „Дракон“. Подводницата им бе подложена на атака.
Отрядът на „Делта Форс“ най-сетне бе пристигнал на сцената. Късно, но си наваксваше със смъртоносна ефективност.
Лейтенантът завърши съобщението, като едва сдържаше паниката в гласа си.
— Радистът засече ясно бълбукане, отбелязващо имплозия на подводница.
Виктор втренчи поглед в празните места на лавицата. Нямаше съмнение кой бе откраднал томовете. Същият човек, който бе наредил атаката срещу „Дракон“. Контролиращият „Делта Форс“, лидерът, изпратен предварително да прибере плодовете на бащиния му труд, да ги скрие на сигурно място, преди да извика чистачите. И когато наградата бе в ръцете му, бе мобилизирал „Делта Форс“.
— Сър? — промърмори лейтенантът.
Виктор се обърна.
— Никой не трябва да научава за „Дракон“.
— Сър?
Последва дълга пауза, през която адмиралът не свали стоманеносивите си очи от лицето му. Накрая дойде измъченият отговор.
— Слушам, сър.
— Ще задържим станцията, лейтенант. Ще открием американците, които са били тук по-рано — той продължи да стиска юмрук. — Няма да провалим мисията.
— Не, сър.
— Трябва да предам новите заповеди на хората.
Лейтенантът застана мирно, готов да приеме заповедите.
Виктор му каза какво трябва да се направи. Последният елемент на „Поларис“ бе разопакован и монтиран на пода на пето ниво. До този момент всички от екипажа бяха запознати с целта на мисията — да приберат резултатите от изследванията, след което от базата да не остане и следа. И въпреки че хората му знаеха със сигурност за разрушителната сила на устройството отдолу — смятаха го просто за ядрен заряд клас Z, никой не подозираше за истинското му предназначение. Лейтенантът пребледня, когато Виктор му даде кода за активиране на „Поларис“.
— Не можем да позволим на американците да откраднат наградата — завърши той. — Това няма да се случи, дори да струва живота ни.
— Да, сър… не, сър — заекна младият мъж. — Хората ми ще ги намерят, господин адмирал.
— Не се проваляйте, лейтенант. Свободно.
Лейтенантът побърза да изчезне.
Нямаше по-силна мотивация от възможността да срещнеш смъртта си. Американците щяха да бъдат открити и наградата щеше да бъде върната в ръцете му, или никой нямаше да се измъкне жив от това място — нито американци, нито руснаци, нито дори той самият.