Брат посочи Уошбърн и Мат.
— Вие — левия, ние се заемаме с другия — и кимна на Гриър.
Мат вдигна брадвата си. Никога не бе убивал човек с такова грубо оръжие. Докато беше в Зелените барети бе застрелвал хора, дори веднъж бе наръгал един с щик, но никога не бе съсичал с брадва. Хвърли поглед към Крейг.
Репортерът гледаше към тях с широко отворени немигащи очи. Сви се до вратата към помещението с генераторите.
— Гледай през прозореца — каза Мат. — Ако нещо се скапе, изчезваш при другите. И се омитате.
Крейг отвори уста, понечи да отговори, но накрая само кимна. Побърза да отвори вратата. Нещо падна от палтото му и тупна на пода.
Врат се намръщи на шума, но ръмжащите генератори го бяха заглушили. Мат взе предмета. Книга. Разпозна един от Дневниците от лабораторията. Вдигна вежди и подаде томчето на Крейг.
— За репортажа — забързано каза журналистът и я прибра.
— Ако успея да се измъкна от тази гадост…
Мат трябваше да му повярва.
Стисна отново оръжието си.
— Готови! — каза Брат.
Кимвания от всички страни.
Брат посегна към дръжката. Изчака отгоре да се разнесат поредните крясъци и отвори вратата. Четиримата се разделиха на две групи и се понесоха към обърнатите с гръб постови.
Мат тичаше, забравил болката в стъпалата си. Стискаше брадвата с двете си ръце. Уошбърн прелетя покрай него и го изпревари.
Но при високата скорост не забеляза падналата и зарязана на пода метална чиния.
Кракът и стъпи върху нея и се подхлъзна, превръщайки спринта и в тромаво падане. Опита се да се задържи за близката маса, но само успя да я събори заедно със себе си в краката на двамата пазачи.
Шумът от падането привлече вниманието им. Обърнаха се с вдигнати оръжия.
Брат и Гриър бяха достатъчно близко. Брат хвърли скалпела си. С блясък на сребро инструментът полетя с ужасяваща точност и се заби в лявото око на мъжа. Той падна по гръб с отворена уста, но преди да успее да извика, Гриър се метна отгоре му.
Мат се изправи срещу собствената си цел, прескачайки мъчещата се да стане Уошбърн.
— Стой долу!
Още във въздуха завъртя брадвата в широка дъга — но беше твърде бавен, твърде далеч.
От дулото на руския АК-47 изригна пламък. Куршумът изсвистя над рамото му, след което автоматът странно се вдигна нагоре.
Едва тогава Мат забеляза под себе си Уошбърн. Бе замахнала с една от куките си и я бе забила в прасеца на войника, изваждайки го от равновесие.
Мат се приближи, докато пазачът падаше назад. Стовари брадвата върху главата му с безпристрастие, което можеше да се придобие само след години подготовка в специалните части. Черепът се разцепи като презряла диня.
Мат бързо пусна дръжката и се претърколи настрани, докато жертвата му агонизираше под забитата брадва.
Ръцете му трепереха. Прекалено много години бяха изминали от времето, когато беше войник. Бе направил грешката да погледне в очите мъжа, когото бе убил — всъщност момчето, чийто живот отне. Беше на не повече от деветнадесет. Бе видял болката и ужаса в очите на жертвата си.
Брат се озова до тях.
— Да вървим. Някой със сигурност е чул стрелбата. Не можем да разчитаме повече на объркването.
Мат преглътна напиращата в гърлото му жлъчка и се изправи на крака. В каквото и състояние да се намираше, трябваше да продължи. Спомни си Джени в изчезващия в снежната виелица снегомобил и последвалите изстрели и взривове.
Не те бяха започнали тази война.
На крачка от него Гриър смъкваше камуфлажната екипировка на жертвата си.
— При целия този шум някой ще трябва да играе ролята на пазач — изчисти кървавите петна от водонепроницаемата горна половина и започна да я навлича, готов да остане на мястото на поваления войник.
— Остави на мен — каза Мат. — Ти по-добре знаеш какво ще е нужно от оръжейната.
Гриър кимна и му хвърли дрехите.
Мат седна на стола и нахлузи панталоните, без да сваля обувките си. Войникът бе едър, така че не му беше трудно. След това облече канадката върху собственото си армейско яке и взе автомата от пода.
Междувременно Уошбърн и Брат бяха изтеглили телата зад две преобърнати маси, а Гриър с помощта на тъпото на оръжието си бе счупил двете висящи над главите им крушки.
— Добре, да действаме — каза Брат и заедно с Уошбърн и Гриър се затичаха на живот и смърт към оръжейната.
Изчезнаха зад вратата.
Останал сам, Мат вдигна качулката на канадката, за да скрие лицето си. Погледна към краката си.
„Ако не друго, поне ще умра с панталони.“
Пристъпи към стълбата и застана между нея и локвите кръв. Досега никой не бе дошъл да провери причината за изстрелите, но нямаше да закъснеят. Объркването не можеше да продължава вечно.