— Този е доста охранен — прошепна Огден до Джени, като едва не се буташе в нея. — Несъмнено е някой от стражите на стадото. При пазенето на територията той ще бъде най-агресивен.
В това беше надеждата им. Виж сметката на водача и останалите може и да се разбягат.
Ковалски направи още една крачка. Том се промъкваше след него.
Гренделът внезапно и бързо скочи към тях, като изрева.
— Мамка му! — изкрещя Ковалски и метна коктейла право към отворената паст на чудовището. Полетя назад и се блъсна в Том. И двамата паднаха.
Мерникът му обаче се оказа точен. Летящата бутилка по-падна точно в устата на създанието.
Ефектът бе зашеметяващ. Експлозия от горящо масло и нафта блъвна от челюстите му и то заприлича на огнедишащ дракон. Изрева, като кашляше и плюеше огън. Замята се от агония и ярост. Останалите се разбягаха във всички посоки.
Малката долина се изпълни с миризма на горяща плът.
— Сега! — изкрещя Ковалски и скочи на крака заедно с Том.
Младият мичман бе съумял някак си да задържи своя Молотов над снега. Сега го метна със силата на състезател в националната лига. Бутилката прелетя над мятащото се чудовище и се пръсна нататък по пътя, бълвайки още пламъци и прогонвайки останалите грендели.
— Да вървим! — извика Ковалски и ги поведе.
Раненият звяр рухна върху леда с изгорели дробове. Пламъците все още танцуваха от устните му и от двете ноздри разположени високо на главата му. Не помръдваше.
Ковалски го заобиколи отдалеч просто за всеки случай. Том направи знак на останалите да го последват. Джени тичаше до Крейг и доктор Рейнълдс. Вече свободен, Бейн се носеше пред нея редом до Ковалски. Зад тях бяха биолозите и Том.
Тичаха с всички сили, минавайки през огън и лед.
Последните коктейли Молотов бяха у Ковалски, който ги мяташе напред като огнена пътека. Гренделите се разбягваха от пътя им.
И тогава се разнесе вик…
Джени се обърна. Антъни лежеше — единият му крак бе пропаднал в дупка в леда. Том и Зейн помогнаха на обхванало от паника момче да се измъкне.
Ковалски бе спрял на няколко метра напред и ги изчакваше.
— Ама че гадост!
Всички трябваше да внимават за подобни капани. Лесно можеха да си счупят крак… или врат.
Зейн помогна на приятеля си да се изправи.
— По дяволите, ама че студ! — оплака се Антъни.
Ледът зад него се разпука. От дупката изскочи грендел, промъкнал се отдолу, и захапа крака на младежа. Зейн и Том бяха отхвърлени назад, когато ледът започна да се разцепва и надига. Половинтонният звяр изчезна обратно в дупката, повличайки Антъни със себе си.
Студентът изчезна, без да успее дори да извика.
Сред крясъци и викове всички побягнаха напред, но вече несигурно. Заради снега беше невъзможно да се различат местата, където ледът е по-тънък.
— Вървят заедно с нас — каза Огден, като дишаше тежко. — Проследяват ни под леда по стъпките ни.
— Не можем да спрем — каза Ковалски.
А и никой не искаше. Продължиха нататък, но вече по-бавно. Ковалски храбро подбираше къде да стъпи. Всички останали се движеха в стъпките му — не искаха да поемат никакви ненужни рискове.
Джени бе виждала как полярните мечки ловуват по подобен начин — промъкват се отдолу, за да сграбчат нищо неподозиращата жертва. Районът несъмнено бе пълен с прясно замръзнали отвори за дишане и постоянни цепнатини в леда, пазени от многобройните ледени хребети.
Трябваше да внимават.
Джени забеляза как пред тях се издига купчина сняг, сякаш някой я буташе силно отдолу. Чу скърцане и трясък от разчупване на лед. Гренделите продължаваха да ги следват.
— Зад следващия хребет! — извика отзад Том. — Паркингът на станцията е точно отпред!
Предпазливо ускориха крачка.
Джени заобиколи и видя, че Том е прав. Безразборно разположените пикове отстъпваха пред ледена равнина. Почти се бяха измъкнали от коварните ледени хребети.
Докато си пробиваха път към откритото, през воя на вятъра се чуха изстрели. Ковалски стигна до ръба на хребета и вдигна ръка, за да спрат, докато огледа напред. Дочуха се още изстрели, този път по-близо. Сякаш се водеше истинска престрелка.
Том се промъкна до тях.
— Някой се бие с руснаците.
— Дали е отрядът на Делта? — обърна се Аманда към Крейг.
Той поклати глава.
Ковалски изсъска. Всички се придвижиха напред и се събраха при него. Той посочи с ръка. Само на десетина метра от скривалището им се намираше един „Сно-Кат“, а до него бяха паркирани снегомобили и други превозни средства.
Отвъд паркинга Джени видя две фигури върху леда, които стреляха към върховете отляво. Оттам също се разнасяше стрелба. Куршумите се забиваха в ниския хребет, зад който се бяха скрили двамата.