Беше невъзможно да се определи кой какъв е. Въпреки че снеговалежът почти бе спрял, вятърът продължаваше да вдига снежни вихрушки, прикривайки всички подробности.
Внезапно Бейн се дръпна напред и побягна от групата. Втурна се между паркираните машини към откритото пространство.
Джени понечи да скочи след него, но Ковалски я сграбчи за лакътя и изсъска, посочвайки и с ръка.
Зад полесражението входът на базата светна в сумрака на бурята. Отвътре тичешком се появиха фигури, ясно очертани на фона на светлината. Тепърва щеше да започне сериозно сражение.
Отново се заоглежда наоколо, но Бейн бе изчезнал сред паркираните превозни средства.
Стрелбата ставаше все по-ожесточена. — А сега какво ще правим? — попита Том.
17:14
От позицията си зад ледения хребет Мат гледаше как Уошбърн бе хваната и съборена от трима мъже. Тя риташе и се бореше, но нямаше смисъл. Появиха се още войници, които заградиха входа. Други пък заеха позиции за стрелба под прикритието на стените при входа.
Не след дълго и двамата с Брат щяха да бъдат обградени и застреляни. Мат покриваше противниците при входа, за да им попречи да излязат на позиция и да стрелят директно към тях. Брат правеше същото с групата, криеща се сред палатките.
Само че патроните привършваха.
— Ще се опитам да ги отвлека — викна Брат. — Тръгвай към машините. Опитай да отмъкнеш някоя и изчезвай.
— А ти?
— Ще задържам, за да се отдалечиш колкото се може повече.
Мат се поколеба.
Брат се обърна към него с изкривено лице. Очите му горяха.
— Това не е твоя война!
„Нито пък твоя“ — искаше да отвърне Мат, но моментът не бе подходящ за дебати. Кимна примирено.
Брат отново насочи вниманието си към противника и измъкна граната от джоба си. Приготви се да я хвърли.
— Готов?
Мат пое дълбоко дъх и се надигна от леда, заемайки позиция за нисък старт.
— Давай!
Брат метна гранатата. Нямаше достатъчно замах, за да стигне групата при палатките — особено при вятъра, който духаше откъм ледените планини. Но въпреки това свърши идеална работа. Експлозията в леда скри от поглед всичко.
Това бе възможността за Мат. Спринтира с всички сили.
Зад него Брат откри огън по войниците, заели позиции при входа на станцията.
Планът можеше и да проработи, ако руснаците при палатките не бяха успели да заредят базуката си. Мат чу гърмежа, последван от характерния издайнически писък.
Хвърли се напред, извъртя се и падна на рамо, като се плъзна няколко метра напред. Острият лед раздра канадката му. Видя как Брат се обръща, готов да се метне настрани но разстоянието бе прекалено малко, а ракетата — прекалено бърза.
Мат прикри лице — и за да се предпази, и за да не гледа.
Ракетата падна с разтърсващ взрив. Ледът под Мат се разтресе. Свали ръка и се надигна. На мястото на доскорошното им прикритие зееше димяща дупка.
От Брат нямаше нито следа.
До него се стовари една обувка и се заби в снега.
Ужасен, Мат скочи на крака. Втурна се с всички сили към машините, за да не допусне саможертвата на матроса да се окаже напразна.
17:16
Джени се взираше в самотната фигура, тичаща през леда. Носеше бяла канадка… руснак. След това порив на вятъра вдигна облак сняг и закри гледката.
— Трябва да действаме веднага — обади се Крейг до нея, привличайки вниманието и. — Да използваме момента и да се доберем до която машина успеем.
— Кой може да кара „Сно-Кат“? — попита Ковалски. Голямата машина беше само на десет метра от тях. Толкова близо…
— Аз — вдигна ръка Огден.
Ковалски кимна.
— Двамата с Том ще вземем два скутера и ще играем ро-лята на ескорт и отвличащи примамки. Снегомобилът би трябвало да побере всички ви. Останали са ми два коктейла — той хвърли единия на Том. — Ще направим каквото можем да задържим руснаците настрана.
— Да вървим — каза Крейг.
Групата се затича към близкия снегомобил. Том и Ковалски се разделиха и побягнаха към двата „Ски-Ду“.
Хенри стигна пръв снегомобила и отвори вратата. Магдален се покатери на предната седалка, докато Хенри се опитваше да включи двигателя. Той се задави и закашля. Шутът им се стори силен и несъмнено би привлякъл вниманието на руснаците, особено след като стрелбата бе спряла. Надяваха се, че войниците са все още оглушени от експлозията на ракетата. А и да не бяха, постоянно виещият вятър също би могъл да прикрие звука.
Джени се огледа за някакъв знак, че са били чути. Но димът от ракетната атака продължаваше да скрива района. Вятърът го издухваше към входа на станцията и пречеше на войниците там да ги видят. Но това нямаше да трае още дълго.