Крейг отстъпи от преобърнатия снегомобил.
— Няма да имаме време — каза той, загледан оттатък дупката в леда.
Вятърът издуха дима от мястото на попадението и разкри редица фигури в бели канадки, напредващи през леда с готови за стрелба оръжия.
Крейг се обърна към тях.
— Групата за прочистване. Трябва да изчезваме оттук, преди да са ни забелязали.
Джени погледна към изпотрошените машини.
— Къде? — посочи към хребетите. — Обратно в територията на гренделите ли?
Крейг поклати глава.
— Отрядът на Делта би могъл да пристигне за двадесет минути… ако успеем да оцелеем дотогава.
Аманда бе следила разговора.
— Може би зная по-добър начин. Но по-добре да побързаме. Елате — тя се обърна и тръгна извън мястото за паркиране.
Джени местеше поглед от фигурите в снегомобила към неподвижното тяло на Том. Не искаше да ги изоставя, но нямаше друг избор. Особено при положение че нямаха никакво оръжие. Пръстите опипаха празния кобур. Обърна се, изпълнена с чувство за безсилие и вина.
Тръгна след Крейг и Аманда, но чу зад себе си звук на двигатели. Хвърли поглед през рамо и видя светлините на два фара, разкъсващи мъглата и дима. Движеха се близо една до друга, заобикаляйки зоната на попадението на ракетата.
Мотори на въздушна възглавница.
Затича се по-бързо.
На тридесет метра отпред Аманда изчезна зад хребетите. Крейг я последва. Щом стигна до завоя, Джени спря и хвърли последен поглед към онези, които изоставяше. Забеляза движение. Все още затиснат от скутера, Том слабо вдигна едната си ръка.
Тя ахна.
— Том е още жив!
— Нямаме време да се връщаме! — извика Крейг от някаква ниша в леда, образуваща естествено защитено заливче — руснаците ще ни настигнат само след миг!
Джени забеляза средството им за бягство. Вътре в нишата имаше едномачтова лодка за пързаляне върху лед на дълги титаниеви плъзгачи. Аманда стоеше до носа и с малка брадвичка отсичаше въжетата, които придържаха лодката към леда.
Джени направи крачка към нишата и хвърли за последен път поглед към Том. Ръката му бе паднала върху снега и той отново лежеше неподвижно.
Стисна зъби и направи трудния избор. Не можеха да рискуват да бъдат заловени отново. Обърна гръб на Том и останалите и тръгна към лодката.
— По един от всяка страна! — нареди Аманда, докато бързо освобождаваше лодката. — Ще трябва да бутаме!
Джени побърза да се подчини. Воят на моторите наближаваше. Крейг я погледна многозначително. Времето бе изтекло. Спасяването на останалите бе наистина невъзможно. Заработиха по-бързо.
Щом лодката бе освободена, Аманда метна брадвата вътре и започна да бута откъм носа.
— Трябва да я избутаме поне три метра, после ще вдигна платната.
Всички се напрегнаха, но лодката бе ужасно тежка. Не помръдваше. Нямаше да успеят навреме.
— Хайде — помърмори Крейг откъм десния борд.
Изведнъж ледът се освободи. Лодката не беше тежка.
Просто плъзгачите бяха замръзнали на място. Бързо я измъкнаха от скривалището и навън под духащия вятър.
— Качвайте се и стойте в предната част! — извика Аманда, докато тичаше към кърмата. — По един от всяка страна, за да има баланс.
Джени и Крейг се наместиха.
Аманда освободи платното с необичайна бързина и опитност. Само за секунди платното улови вятъра, разви се и се изду.
Лодката незабавно се понесе право напред, отдалечавайки се от ледените хребети, понесена от ветровете, духащи надолу по склоновете.
Джени забеляза двата мотора на въздушна възглавница Обикаляха преобърнатия снегомобил. На всяка машина имаше по двама души.
За нещастие руснаците също ги забелязаха.
Моторите се обърнаха към тях.
— По дяволите! — изруга Крейг от другата страна.
Седящите зад водачите откриха огън. Куршумите се забиха в леда пред и около лодката. Няколко пробиха платното, но не нанесоха особени щети.
— Легнете! — извика Аманда от кърмата. — Дръжте си главите ниско!
Джени се наведе, но Крейг бе успял да се притисне по-ниско и от нея.
Гикът мина над тях с такава сила, че можеше да счупи череп. Лодката рязко се завъртя, повдигайки се на един плъзгач.
Джени затаи дъх, уверена, че ще се преобърнат, но след миг лодката се стовари отново върху леда. Платното изплющя и се понесоха с пълна скорост.
Вятърът ревеше покрай тях.
Джени рискува да надигне глава и да надзърне назад. Отдалечаваха се от моторите с все по-нарастваща скорост. Забеляза как преследвачите им зад Аманда постепенно изчезват в мъглата. При този вятър нямаха шанс да ги настигнат.
Позволи си да изпита искрица надежда.
И в същия миг видя огнени проблясъци от двете страни на първия мотор.