Выбрать главу

Аманда погледна към Джени.

— Не е сигурен, че е взел точно онези, които трябва.

— Какво значение има? — повтори военният. — Хората ми ще се справят със станцията за по-малко от два часа. След това ще можеш да пратиш там колкото искаш експерти по разшифроване.

Джени го изгледа. Явно това бе шефът на отряда на „Делта Форс“.

— Руският адмирал не е глупак — отвърна Крейг. — Ще взриви станцията, преди да позволи да я овладеете. Така че преди да започнете да стреляте насам-натам, трябва да помислим още.

Джени се съгласи. Определено мисленето тук не достигаше. Загледа се в отворената върху другите две книга. Откраднатите дневници. Погледът и се плъзна по редовете символи, докато накрая спря върху заглавието:

3205-kod.png

Пресегна се и взе тетрадката. Крейг я погледна намръщено. Пръстът и се плъзна по редовете.

— Последната дума е „Грендел“. Крейг рязко се обърна.

— Да не би да разчиташ кода? Джени поклати глава.

— Не. Вижда ми се напълно безсмислен — тя се обърна и показа тетрадката на баща си.

— Не го разчитам — поклати глава и той.

— Нищо не разбирам — опули се насреща им Крейг.

— Нито пък аз — каза Джени, разлиствайки страниците. — Всичко е написано на инуктитут — или по-точно с инуитска писменост, но на друг език. Последната дума я разчитам, защото е написана фонетично.

— Фонетично ли? — скочи на крака Крейг.

Тя кимна.

— Можеш ли да прочетеш заглавните редове? Как звучат, ако се прочетат на глас?

— Ще опитам — сви рамене Джени. Зачете редовете бавно сричайки: — И-стор-ия-лед-ян-ой-стан-ции-Грендел.

Крейг подскочи.

— Това е на руски! Ти четеш на руски! — и повтори думите, този път по-ясно: — История ледяной станции Грендел.

Преведено означава „История на полярната станция «Грендел»“.

Джени го зяпна с изумление.

— Разбира се, ученият, който е управлявал станцията, е знаел езика на инуитите — плесна се по челото Крейг. — Нали те са му били опитните зайчета. Трябвало е да общува с тях. И е използвал тяхната писменост, за да си води бележките.

— Той се обърна към Джени. — Искам да ми ги прочетеш.

— Всичките ли? — стъписа се тя.

— Само най-важните места. Трябва да разбера дали съм взел правилните томове.

— За да се увериш, че това са резултатите от изследването.

— Аманда бе следила разговора им.

Крейг кимна, почти без да и обръща внимание, и погледна към дневника в ръцете на Джени.

Изнервена от всичко случило се, Джени рискува да хвърли поглед към Аманда, без да е сигурна дали е разбрала какво става. Раздвижи безмълвно устни над рамото на Крейг: „Имаш ли му доверие?“

Аманда остана неподвижна, само едва-едва поклати глава.

„Не.“

17:35

Полярна станция „Грендел“

Виктор Петков се наслаждаваше на изражението на пленника. Не можеше да понася факта, че американците са пълни невежи по отношение на собствената си история и злодеяния, а същевременно нападат останалите страни с обвинения за точно такива ужасии. От това двуличие му се повдигаше.

— Глупости! Няма начин това да е американска база — настояваше мъжът. — Пропълзях я цялата. Всичко е написано на руски.

— Защото откритието си е наше, господин Пайк. Руското правителство отказа да позволи на вас, американците, да го откраднете. И да оберете цялата слава. — Той махна с ръка. — Но позволихме на Съединените щати да финансират и наблюдават изследванията.

— Значи е било съвместен проект? Кимване.

— Значи ние сме давали мангизите, а вие сте ги харчили.

— Вашето правителство участваше не само с финансови средства. — Виктор сложи момчето на коленете си. То се облегна сънено в него, търсейки успокоение от познат. Руснакът отново погледна американеца. — Вие осигурявахте и опитните екземпляри.

Мъжът го погледна изумен и на лицето му се изписа ужас, когато разбра смисъла на думите. Погледът му се закова върху детето.

— Невъзможно! Никога не бихме участвали в подобно нещо.

Това противоречи на всички принципи, защитавани от Съединените щати.

Виктор реши да го просвети.

— През хиляда деветстотин тридесет и шеста година недалеч от езеро Анджикуни бил спуснат диверсионен екип от американската армия. Опразнили едно селце. Всички мъже, жени и деца — пръстите му разрошиха косата на момчето. — Дори събрали труповете на мъртвите, запазили се в замръзналите гробове, за да ги използват като сравнителен материал за изследването. На кого са притрябвали неколцина ески-моси от затънтено село?

— Не ви вярвам. Никога не бихме взели участие в експерименти с хора.