Мат беше отведен назад под насочено към него дуло. Вторият войник пристъпи напред и отвори вратата.
Отвътре нахлу студен въздух, като от фризер. Светлините примигнаха и се запалиха, разкривайки точно отсреща ледена кутия. Подобно на сервизните помещения, стаята бе изсечена направо в острова. Но не представляваше обслужваща кабина, а истинска лаборатория от син лед.
Покрай трите стени имаше работни маси, също издялани от лед. Ледени полици се издигаха над тях, покрити с най-различни инструменти от неръждаема стомана — груби центрофуги, капкомери, мензури. А в полиците на задната стена, осветени от редица голи крушки, бяха издълбани вместилища, в които имаше стъклени спринцовки със стърчащи игли. Ледът бе достатъчно прозрачен, за да се види кехлибарената течност във всяка спринцовка. Дозите бяха повече от петдесет.
Мат пристъпи в ледената лаборатория и се заозърта. Явно тук бяха работили при пълно замръзване.
Момчето също влезе, като все още смучеше пръста си. Окопити се още повече. Зяпна към средата на стаята, после се обърна към руския адмирал.
Мат разбра каква бе причината за объркването му.
— Папа — каза момчето на руски.
На пода седеше прегърбена фигура с разперени настрани крака и отпусната глава. Дори през скрежа не можеше да има съмнение кой бе това. Бялата като сняг коса бе невъзможно да се сбърка.
По ахването на Петков разбра, че е познал. Адмиралът се промъкна напред, падна на колене пред тялото и протегна ръка към него.
Лицето на стария Петков бе посиняло, дрехите му бяха замръзнали. Единият му ръкав бе вдигнат нагоре. На пода лежеше счупена спринцовка. Струйка кръв бе замръзнала под дупката от вътрешната страна на ръката му.
Мат отиде до лавицата със спринцовките и извади една от тях. Течността не бе замръзнала, останала неподатлива на ниските температури. Погледна към фигурата на пода.
— Бил си е инжекция — промърмори той.
Петков погледна детето, после баща си. След това към Мат.
Мислите му ясно се разбираха от изражението на лицето му. „Възможно ли е баща ми да е все още жив?“
На масата под лавиците Мат забеляза дневник, подобен на другите. Отвори го и видя редове, написани с писмеността на инуитите. Джени и баща и го бяха научили как да ги разчита, но написаното тук нямаше никакъв смисъл. Засрича на глас, опитвайки се да разбере значението му.
Петков отново го погледна.
— Говорите руски.
Мат се намръщи и посочи тетрадката.
— Просто чета какво пише тук.
Все още на колене пред баща си, Петков протегна ръка към дневника. Разлисти страниците — очевидно това бяха последните записки — и му го подаде.
— Прочети го… — Гласът му трепна. — Моля те.
Маки пристъпи до адмирала и се облегна на него — беше уморен и търсеше подкрепа. Петков прегърна момчето.
Мат не можеше да възрази под дулата на двата пистолета, насочени към него. Освен това бе любопитен. Зачете, а Петков започна да превежда на глас. От време на време адмиралът млъкваше, за да попита нещо или да го помоли да препрочете абзаца.
Истината бавно излезе наяве.
Дневникът бе последното показание на Владимир Петков. Явно през десетте години, прекарани тук, бащата на Виктор постепенно започнал да се измъчва от угризения на съвестта. Най-вече заради Маки. Детето се родило тук и останало сираче, след като родителите му умрели по време на експериментите. Тъй като му липсвал собственият син, оставен нейде в Майка Русия, Владимир силно се привързал към момчето, а това е грешка при всеки научен експеримент. Никога не давай имена на опитните си животни! Но така Владимир неминуемо преоткрил човечността си, губейки професионалната си безпристрастност.
Това се случило по същото време, когато успял да намери начин да активира хормона на гренделите. Той трябвало да бъде извлечен от живи и размразени образци. Ако се добивал от мъртви или замразени, оставал инертен. Нещо повече — когато пробата се изваждала със спринцовката направо от живия грендел, тя трябвало да се манипулира внимателно и да се съхранява при постоянна температура.
Температурата на ледените пещери.
Мат се огледа. Сега разбираше необходимостта от тази ледена лаборатория.
Отговорът на загадката отново била огън и лед — огънят на живия грендел и ледът на острова. Никъде другаде не би могло да се осъществи подобен експеримент.
Това откритие окончателно пречупило Владимир Петков, Отвратен от собствените си дела тук, от толкова много погубени животи, той решил да не допусне откритието му да достигне до останалия свят. Особено след като чул за холокоста в Германия.
— В рода ни има руски евреи — тихо се обади Петков.