За начало — с лъжа.
— Господи, как се радвам да ви видя всички тук!
Крейг се усмихна по-уверено.
— Руският адмирал продължава да контролира всичко долу, но ме изпрати нарочно. Реши, че ако първо ще стреляте, а после ще питате, по-добре да се почне с един американец.
— Защо изобщо те е изпратил?
— За да уговоря временно примирие. Ще цитирам адм-рала: и двете страни разполагат само с половината от ключа Към чудото тук. У вас са техническите бележки, у него са образците. Едното е напълно безполезно без другото.
Крейг пристъпи напред.
— Истина ли е?
Мат отстъпи настрани и побутна малкия Маки между себе си и Джени. Момчето не се пускаше от крака му.
— Ето доказателството, с което ме пратиха.
— Не разбирам. — Крейг се намръщи и се наведе да пог-ледне детето по-отблизо.
Мат не се изненада. Крейг бе обучен да бъде като кон с капаци, да се насочва единствено към целта и да пренебрегва всичко останало. Особено труповете, оставени по пътя.
— Това е момчето от камерата — обясни той. — Онази, която доктор Огден активира.
Погледът на Крейг се стрелна към него.
— Господи, сериозно? Съживило се е? Значи наистина действа?
Мат запази самообладание. Не можеше да се издава, че знае за зловещото намерение на „Делта Форс“.
— Действа, но единствените запазени образци от еликсира се държат на едно тайно място долу. Аз самият го видях с очите си. Обаче адмирал Петков е заложил експлозиви из цялата база. Може да унищожи всичко.
Погледът на Крейг помръкна.
— Какво иска?
— Временно примирие. Преговори между вас двамата. На горното ниво. Ще оттегли хората си надолу. Можеш да дойдеш с петима от твоите, въоръжен както си искаш. Но ако от главата на адмирала падне и косъм, на хората му е заповядано да застрелят пленниците и да взривят избата. Струва ми се, че нямаш кой знае какъв избор. Или губиш всичко, или сключваш съглашение с онзи дявол.
Зачака, несигурен дали не е преиграл.
Крейг изсумтя и се обърна. Вдигна яката на якето си и заговори в нея, след което извади шнура от качулката си и пъхна края му в ухото си. Скрито радио, досети се Мат.
Джени се присламчи по-близо.
— Консултира се с командира на „Делта Форс“. Откраднатите дневници са при него в хеликоптера. А тези преговори? Можем ли да имаме доверие на някого?
— Единственият човек, на когото имам доверие, е до мен.
Тя стисна ръката му.
— Ако се измъкнем от всичко това…
— Когато — поправи я той. — Когато се измъкнем от всичко това.
— Мат…
Той се наведе и леко я целуна по устните. Не беше толкова целувка, колкото обещание за бъдеще. Обещание, което смяташе да изпълни. Усети соления вкус на сълзитеи. Щяха да оцелеят.
Крейг се обърна. Междувременно около тях се бяха събрали още хора. Приготвяха си оръжията.
— Прав си. Май нямаме друг избор, освен да се срещнем с копелето.
Мат преброи хората на Крейг. Петима.
— Взел си един повече — каза той, кимайки към войниците.
— Какво? — вдигна вежди Крейг. — Каза петима.
— Тя идва с нас. — Мат посочи към Джени. — Ще трябва да и върнеш пистолета.
— Но…
— Или идва, или аз не се връщам там. А ако не се върна, както ми е заповядано, Петков ще взриви избата.
Клатейки глава, Крейг направи знак на един от хората си да отстъпи.
— Добре, но навън тя е в по-голяма безопасност.
Мат не отговори. За добро или лошо, двамата с Джени бяха неразделно свързани. Тя стисна ръката му и протегна отворена длан за пистолет.
Един от войниците и даде своя. Мат придържаше ръката и до кобура. Както беше ядосана, можеше да застреля Крейг на място.
Поеха към станцията. Мат взе на ръце момчето, което ококорено зяпаше Джени. В очите му се четеше страх. Минаха през пробития отвор и за пореден път заслизаха надолу по тунела. Топлият въздух от станцията ги удари в лицата.
Мат се питаше дали Петков е готов. Адмиралът не бе споделил плановете си. „Доведи Крейг вътре“ — това бе целта на мисията му. Останалото Петков сам щеше да свърши. Но какво се надяваше да постигне? Руският контингент бе по-малоброен и по-зле въоръжен.
Мат водеше групата. Осветлението отново работеше. Явно някой бе намерил резервни бушони и бе пуснал тока на първото ниво. Беше прекалено светло. Кръвта по пода изпъкваше на ярки червени петна. Покрай една от стените бяха наредени телата на загиналите. Масите бяха избутани настрани.
В центъра на помещението, недалеч от спиралната стълба, стоеше Петков. Асансьорът бе вдигнат от долните нива. Руският адмирал бе стъпил с единия крак на платформата.