Пръстите му се стегнаха около пушката.
— Тук няма нищо — подозрително рече Крейг.
— Така ли? — Мат отвори тайния панел и откри ключалката за секретната ледена лаборатория. Погледна към Крейг с вдигнати вежди. — Тогава влез пръв, защото се съмнявам, че ще можем да разчитаме на топло посрещане.
Крейг му направи знак да отстъпи и нареди на един от войниците да се заеме с колелото. Мат го остави да се помъчи малко, спомняйки си за собствените си безплодни усилия по-рано. Но времето беше от критично значение. Наведе се и натисна тайното копче, което освобождаваше колелото. То се завъртя.
Вратата се открехна едва-едва. Никой не се опита да я отвори съвсем.
Крейг пристъпи към нея.
— Адмирал Петков! Поискахте да се срещнем и да преговаряме, за да намерим решение на проблема. Все още съм склонен на това, стига да желаете.
Отговор не последва.
— Може да се е самоубил — промърмори единият от войниците.
Предположението му бързо бе опровергано.
— Влезте — обади се Петков отвътре.
Крейг се намръщи, обезпокоен от отстъпчивостта на адмирала. Погледна към Мат. Той поклати глава:
— Не влизам там пръв. Шибаната игра си е твоя, а не моя.
Крейг направи знак на всички да отстъпят встрани, после отвори вратата, като криеше тялото си зад нея. Стрелба не последва.
Единият от войниците протегна малко шпионско огледало.
— Всичко е наред — каза сержантът, без да крие изненадата си. — Просто си седи там. Не е въоръжен.
Крейг му направи знак да влезе пръв. Сержантът вдигна пушката си, промъкна се от удобната си позиция и снишен се стрелна през входа. Отпусна се на коляно и насочи оръжието напред в очакване на някаква заплаха. Такава нямаше.
— Чисто е! — извика той.
Крейг предпазливо влезе в стаята с готов за стрелба пис-толет. Мат го последва, а двамата войници останаха в коридора.
Ледената лаборатория изглеждаше по същия начин. Нищо не бе преместено или унищожено. Мат бе очаквал, че Петков ще е разбил образците, но стъклените спринцовки все още си стояха подредени на задната лавица.
Адмиралът седеше на ледения под до баща си. Двамата приличаха повече на братя, отколкото на баща и син.
— Владимир Петков — каза Крейг.
Нямаше нужда да се потвърждава очевидното.
Крейг хвърли поглед към пълните спринцовки. Оръжието му бе насочено към адмирала.
— Не е нужно да завършваме по този начин. Дайте ни отменящия код за бомбата горе и ще останете жив.
— Ще ме пощадите, както пощадихте хората ми, както пощадихте и вашите в „Омега“ — навъсено го погледна Петков. Вдигна едната си ръка и дръпна ръкава, откривайки монитора на китката си. — Бомбата горе е звуков заряд, настроен да се задейства след четиридесет и две минути.
Крейг заряза лъжите.
— Мога да превърна тези четиридесет и две минути в едно малко море от болка.
В отговор на заплахата Петков само се засмя презрително.
— Не можеш да ме научиш на нищо ново за болката, хуйок.
Крейг настръхна от явното оскърбление.
— Какво значи „звуков“ заряд? — прекъсна ги Мат. — Мислех, че е ядрена бомба?
Погледът на Петков се стрелна към него и отново се върна към Крейг. Руският адмирал знаеше кой е истинският враг.
— Устройството има ядрен спусък. След звуков импулс с продължителност една минута главният реактор ще достигне критичната точка и ще избухне. Ще унищожи целия остров.
Крейг приближи пистолета към главата му. Ударникът се вдигна назад.
Без изобщо да се впечатли, Петков просто потупа монитора на китката си.
— Спусъкът е свързан и със собствения ми пулс. Нещо като предпазна мярка. Убийте ме и времето на детонацията ще се съкрати на една минута.
— В такъв случай може би нещо друго ще ви разубеди. — Крейг насочи пистолета към главата на баща му. — Мат ми разказа историята. Баща ви си е инжектирал еликсира заедно с ескимосите. Щом го е направил, значи поне част от него е искала да живее.
Петков остана непроницаем и безмълвен.
— Може би е все още жив, също като момчето. Ще му отнемете ли шанса за прераждане? Разбирам срама и мъката, които са подтикнали баща ви към това решение, но изкупление на греховете може да има само приживе, не и след смъртта. Ще откажете ли това на баща си? — Крейг пристъпи напред и стъпка спринцовката, използвана от учения преди десетилетия. — Инжектирал си е хормона, защото е искал да живее.
Петков погледна към баща си. Ръката му се вдигна, след това се отпусна. Очевидно се колебаеше.
— А малкия Маки? — натисна го и Мат. — Баща ви сам го е подложил на последното изпитание — момчето, което е отгледал като свой син. Искал е то да живее. Така че ако не за друго, помислете за него.