— За каква шибана бомба говорите? — извика Ковалски.
Джени му разказа. Той поклати глава, сякаш се мъчеше да отхвърли истината.
— Фантастично, мамка му! Значи за последен път ви спасявам задниците.
— Колко време ни остава? — попита Том. Мат погледна часовника си.
— Петнадесет минути. Няма да можем да се измъкнем.
— Тогава какво ще правим?
Мат взе едно от конфискуваните оръжия — черна шишарка.
— Май имам идея.
— Приятел, това нещо не е достатъчно мощно, за да пробие дупка до повърхността — каза Ковалски.
— Не отиваме нагоре.
— Ами тогава накъде?
Мат отговори и всички се втурнаха като луди. Времето изтичаше.
Ковалски тичаше след него.
— Няма да стане, мамка му.
21:10
Крейг зяпна празните клетки и мъртвите пазачи. Рязко се извърна към двамата бойци, които го съпровождаха.
— Намерете ги!
Трети се втурна през вратата.
— Сър, май са избягали в сервизните шахти.
Крейг стисна юмрук.
— Естествено! — промърмори. Но какво се мъчеха да направят? Къде щяха да отидат? Мислеше трескаво. — Пратете двама души вътре. Руският адмирал не трябва…
Прекъсна го глух взрив. Подът се разтърси. Пазачите замръзнаха на място.
Крейг се загледа между краката си.
— Мамка му!
21:11
Един етаж по-надолу Мат доближи люка на пристана. Останалите се бяха наредили покрай стената на петото ниво. Миг по-рано той бе отворил люка и бе хвърлил вътре двете запалителни гранати, взети от убитите стражи.
Докосна металната врата с голи пръсти. От ледено студена тя се бе нажежила. Мощността на зарядите V-клас продължаваше да го поразява. Но дали бяха достатъчно мощни, за да свършат работа?
Имаше само един начин да се разбере.
Щом ехото от взрива утихна, Мат отвори вратата. Тя водеше към пристанището на руската транспортна подводница от старата 1-серия. Допреди миг помещението бе наполовина пълно с лед, който изцяло обгръщаше кулата. Мат си спомни последното признание на Владимир. Баща му бе саботирал подводницата, като изхвърлил целия и баласт, тя изплавала и се заклещила на място. През годините помещението се бе наводнило и замръзнало.
Мат погледна вътре. Двете гранати бяха превърнали замръзналата гробница в огнен ад. Водата кипеше. Огнени петна танцуваха по новообразуваното около подводницата езеро. Разнасяше се миризма на дим и фосфор. Започнаха да го парят очите и лицето. Все още бе прекалено горещо, за да може да се влезе.
— Следващия път пробвай само с една — промърмори Ковалски, като си прикриваше лицето.
Поне леденият хълм около кулата се бе разтопил. Люкът на подводницата бе открит.
Ако успееха да се доберат до него.
Мат погледна часовника си. Тринадесет минути. Обърна се към останалите. Нямаше време за губене.
— Всички вътре!
Уошбърн нагази първа, следвана от биолозите. Водата стигаше до коляното. Том тръгна след тях.
— Отворете люка! — извика Мат.
Той и Ковалски заеха позиции на входа, насочили оръжията си към стълбите. Въпреки солидната изолация на пристана сигурно всички бяха чули експлозията.
— Всички да влязат в подводницата! — обърна се Мат към Джени.
Тя кимна и тръгна с Маки на ръце и с Бейн до нея. Петков продължаваше да говори по уоки-токито, предавайки координатите на „Полярен страж“.
— Мат! — извика Джени. Усети тревогата в гласа и и се обърна. — Водата става по-дълбока! Помещението се пълни!
Беше права. Нивото на водата се бе покачило до бедрата и. Внезапно от полузамръзналото езеро изригна воден фонтан.
— Мамка му! — изруга Мат, като разбра какво става.
Руските запалителни гранати се бяха оказали прекалено добри. Бяха разтопили отделни части от леда чак до открития океан долу. Налягането на водата отвън, задържано от дебелия лед, сега се освобождаваше. Изригна втори гейзер. Помещението започна да се пълни с вода.
Джени и адмиралът стояха по средата на горящото езеро. Изведнъж се оказаха до кръста във вода.
— Побързайте — извика му тя.
Разнесе се изстрел. Ковалски бе вдигнал пушката си до бузата. От дулото и излизаше дим.
— Идват! — изсъска той.
Тук поне изненади нямаше.
Мат и Ковалски отстъпиха крачка назад.
Уошбърн и Том бяха успели да отворят люка. Биолозите вече влизаха в подводницата. Тя бе мъртва, повредена. Единствената им надежда за оцеляване бе да се скрият в стария съд и да се надяват, че дебелият му корпус ще ги защити, когато ледът се разтроши от ударната вълна. Шансовете за оцеляване бяха минимални, но у Мат все още бе останала частица от магарешкия му инат.