Ковалски го сграбчи и го задърпа нагоре по стълбата.
Последва силен удар по кулата. Мат изгуби опора и полетя надолу по мократа стълба. Но Ковалски все още го държеше за качулката и това го спаси да не падне обратно във водата.
Един грендел с широко отворени челюсти се хвърли нагоре към него.
Като изрева от усилието, Ковалски изтегли Мат. Челюстите изщракаха отдолу и измъкнаха обувката от крака му. Чудовището изчезна във водата с наградата си.
Мат сграбчи стълбата и се изкатери по последните скоби.
— Проклето копеле!
— Какво? — Ковалски вече бе влязъл в люка.
Мат погледна към водата. Беше разпознал грендела по незарасналите дупки от куршуми. Беше същият, който ги бе преследвал с Аманда в Лабиринта и му бе отмъкнал панталоните.
— Сега алчното копеле ми отмъкна и проклетата обувка!
Ковалски поклати глава и скочи вътре.
Мат тъкмо се обръщаше да го последва, когато няколко куршума рикошираха от обшивката точно до главата му. Присви се и заднешком запълзя към люка.
На изхода стоеше Крейг. Беше насочил пушката си към Мат. Между двамата плуваше малко стадо грендел и.
От тялото на адмирала нямаше и следа.
„Колко остава до…“
Отговорът дойде миг по-късно. Внезапно гренделите като че ли полудяха. Водата кипна, когато чудовищата започнаха да се мятат, превъртат и скачат във въздуха.
Мат разбра какво ги бе влудило. Той също го усети. От главата до пръстите на краката си. Цялата станция завибрира като гигантски камертон, ударен от ковашки чук.
Звуков импулс.
Мат знаеше какво означава това.
„Поларис“ бе активирана.
Както бе описал адмиралът, устройството щеше да генерира звуков импулс. Той щеше да продължи една минута след което ядреният заряд щеше да се взриви, да унищожи острова и да причини смъртоносна ударна вълна.
От другата страна на кипящото езеро Крейг беше отстъпил крачка назад, но все още държеше пушката в ръце, навел глава настрани, заслушан в звука.
Мат се надигна.
— Една минута! — извика той на Крейг и потупа свободната си китка, повтаряйки предупреждението на Петков.
Крейг веднага разбра смисъла на думите му и изпусна пушката.
Адмиралът бе мъртъв… звуков импулс…
Времето за всички току-що бе изтекло.
Доволен от изписания по лицето на Крейг ужас, Мат се спусна надолу и затвори люка. Затегна го здраво и слезе при останалите.
Ковалски затвори вътрешния люк. Том и Уошбърн бяха извадили фенерчета. Никой не проговори. Бейн усещаше напрежението и тихо скимтеше.
Вече нямаше начин да се спре „Поларис“.
21:17
„Полярен страж“
— По-малко от минута ли? — невярващо повтори Пери.
— Да — потвърди мъжкият глас през пращенето и шума. — …не мога да кажа… само секунди!
Пери погледна към Аманда. Беше следила устните му и виждаше изражението на лицето му. Собствената и реакция бе същата. Надпреварата бе свършила още преди да започне. Бяха победени.
— … ядрен спусък… — продължаваше мъжът. — Махнете се…
Преди Пери да успее да отговори, Аманда заби пръсти в ръката му. Говорът и се заваляше от внезапната обхванала я нервност.
— Спускай надолу! Веднага!
— Какво? — попита той.
Но тя вече тичаше.
— Толкова дълбоко, колкото може да стигне подводницата!
Пери реагира, доверявайки се на тревогата и.
— Аварийно потапяне! — викна той на екипажа. — Пълнете резервоарите! Веднага!
По цялата подводница завиха сирени.
21:17
Полярна станция „Грендел“
Крейг тичаше по коридора на четвъртото ниво. Щеше ли да му стигне времето? Нямаше начин да разбере. Потупа джоба на якето си и чу донякъде успокоителния звън.
Профуча покрай войниците от „Делта Форс“.
— Сър? — обърна се към него главният сержант.
Изобщо не намали скоростта. Тичаше презглава по извития коридор. Видя целта пред себе си. Трябваше му някакво сигурно скривалище, нещо, което да издържи на ударната вълна, нещо водонепроницаемо. Знаеше само едно такова място.
Вратата на камерата все още бе отворена. Предишният обитател — инуитското момче — го нямаше. Крейг се хвърли вътре и затвори стъклената врата. Все още захранвана от генераторите, тя автоматично се заключи.
Но дали бе достатъчно сигурно? Докосна стъклото. Вибрираше от звуковия импулс на „Поларис“.
Крейг се сви на дъното на цилиндъра и събра целия си кураж.
Колко ли време оставаше?
21:17
Руската подводница
Мат лежеше до Джени. Прегърнати, двамата се бяха свили между два дюшека в едната от койките като сандвич. Останалите се бяха настанили по същия начин, по двама на легло. Уошбърн бдеше над Маки. Дори Бейн се бе свил в клетка от дюшеци.