След като се озоваха в подводницата, нямаше време за разговори и планове. Всички бяха побягнали към каютите и намериха начин да се предпазят от наближаващата експлозия.
И сега чакаха.
Мат се притисна до Джени. Адмиралът сигурно бе оцелял по-дълго, отколкото бе предположил. Или пък забавянето на устройството бе повече от една минута.
Прегърнаха се силно. Дланите се затърсиха, задвижвайки се по спомен, почти инстинктивно. Устните му намериха нейните. Мърмореха си нещо — не думи, само начин да споделят дъха си, да достигнат един до друг по всички възможни начини, да си обещаят неща, никога неизречени, но пазени дълбоко в сърцата.
Искаше му се да можеше да бъде повече време с нея.
Но времето бе изтекло.
21:17
На леда…
Главен сержант Едуин Уилсън, с кодово название Делта Едно, стоеше на леда под притъмняващото северно небе. „Сикорски Сийхоук“ се намираше на пет крачки зад него. Перките му бавно се въртяха — пилотът поддържаше двигателя топъл, готов за незабавно действие. Както му бе наредено, беше се отдалечил на петдесет километра от ледения остров. След откриването на бомбата в станцията от него зависеше охраната на откраднатите дневници. Можеше да се върне единствено ако контролиращият операцията му дадеше зелен сигнал.
Чакаше. Засега не бе получил никакви нови заповеди.
Ледът под краката му започна да вибрира. Отначало си помисли, че е плод на въображението му, но вече не беше толкова сигурен. Вибрациите продължаваха.
„Какво става?“
Обърна се на североизток и погледна през мощния бинокъл за нощно виждане. Теренът бе така плосък и лишен от особености, че с лекота откри високите очертания на ледените хребети на хоризонта.
Нищо. Отговори оттам нямаше.
Погледна часовника си. Според графика от първоначалните заповеди трябваше да чакат само още няколко минути.
Намръщи се и отново вдигна бинокъла.
В същия миг светът на север пламна. Зеленият проблясък през лещите заличи гледката и за миг го заслепи. Отстъпи назад и пусна бинокъла на гърдите си.
Замига, за да оправи зрението си, и се загледа на север. Нещо с хоризонта не беше наред. Той вече не представляваше плавна дъга, а се изкривяваше нагоре, подобно на надигаща се вълна.
Вдигна бинокъла и отново се загледа през него. Дълбоко зелено сияние бележеше центъра на дъгата като сигнална шамандура на гребена на вълна.
След това то изчезна.
Над леда се разнесе рев, сякаш настъпваше краят на света.
Продължи да гледа. Бомбата очевидно се бе взривила, но какво ставаше? Не разбираше онова, което виждаше през бинокъла.
Внезапно разбра защо сиянието в центъра бе изчезнало. Беше скрито от погледа му — от ледена стена, широка колкото целия хоризонт, която се носеше към него.
Докато гледаше, вълната се разпространяваше от центъра на взрива, като от камък, хвърлен в тихо езеро.
Цунами от лед.
Сърцето му подскочи в гърлото, докато тичаше към хеликоптера.
— Тръгвай! — изкрещя той, а светът продължаваше да тътне зловещо. Вместо да заглъхва и отслабва, звукът от експлозията ставаше все по-силен.
Стигна до вратата и един от хората му я отвори.
— Какво става?
Уилсън се метна вътре.
— Вдигай птичката в небето. Веднага!
Пилотът го чу. Перките незабавно започнаха да се въртят по-бързо, вдигайки снежни облаци.
Уилсън се хвърли към мястото на копилота. Ударната вълна от лед се носеше към тях.
Погледна към небето и се помоли. Перките се движеха толкова бързо, че не се виждаха. Хеликоптерът се издигна малко над леда и се заклати във въздуха.
— Хайде! — подкани Уилсън.
Хоризонтът приближаваше към тях.
И тогава птичката се издигна, политайки право нагоре.
Уилсън прецени разстоянието до леденото цунами. „Нима скоростта му намалява? Снишава се?“
Май беше така.
Наистина!
Щяха да успеят.
И тогава на около осемстотин метра от тях нещо изригна отдолу. Цялата полярна шапка полетя нагоре към тях и достигна плъзгачите на хеликоптера. Той се разлюля жестоко.
Уилсън запищя.
Засилената вълна удари машината и я изличи от небето.
21:18
„Полярен страж“
Аманда се взираше в екрана на „Дълбочинно око“. Преди малко изображението се бе замъглило от силен сонарен импулс, от който всички подробности изчезнаха. След това стана още по-лошо — екранът внезапно посиня.
Само едно нещо можеше да породи подобен син оттенък на монитор на сонарно устройство.
Ядрена експлозия.