„Хайде…“
Сякаш в отговор на подканата му единият мотор изхвърча с пълна газ над билото и го изненада. Вместо да се изкачи предпазливо, мотоциклетистът бе дал пълна газ и прелетя над хребета.
Мат следваше траекторията му. Натисна спусъка, пушката изгърмя и почти едновременно с нея се чу звън на куршум в метал.
Летящият мотоциклет поднесе във въздуха. Беше уцелил задния калник. Мотористът и моторът се удариха странично в земята, отскочиха веднъж и се затъркаляха надолу. Мотористът успя да се освободи и се претърколи в гъстите храсти.
— Мамка му! — промърмори Мат.
Не откъсваше поглед от хребета. Нямаше представа дали първият преследвач е невредим, ранен или мъртъв, но не смееше да му обърне повече внимание. Всеки миг щеше да се появи вторият мотор. Мат изхвърли празната гилза и вкара нов патрон в цевта. Искаше му се сега с него да бе старата му М-16 от времето на зелените барети.
Прицели се в хребета.
След изстрела и трясъка на падащия мотор слухът му изневеряваше. Ревът на вторият двигател се разнасяше сякаш от всички страни едновременно. С крайчеца на окото си забеляза движение отляво. Насочи пушката навреме, за да види как вторият мотор изхвърча над хребета.
Прицели се — по-скоро отчаяно, отколкото като опитен стрелец — и стреля. Този път не се чу дори звън на метал. Мотоциклетът се приземи плавно, мотористът натисна газта и изчезна.
Мат отстъпи зад дънера на дървото. Отново презареди. Тези двамата не бяха аматьори. Бяха очаквали засадата и бяха пуснали първия мотор на пълна газ, за да отвлече вниманието му, докато вторият успее да заобиколи от другата страна.
Тряс!
Клонът над главата му се пръсна и го засипа с трески. Мат се хвърли на земята и се плъзна по гръб, като стискаше пушката при гърдите си. Изстрел от карабина… идваше от мястото, където бе изчезнал първият моторист. Значи копелето бе оцеляло.
Потисна паниката си и остана на място. Несъмнено снайперистът не можеше да го види добре — в противен случай щеше да е мъртъв. Изстрелът целеше просто да го изкара от прикритието му. По всяка вероятност стрелецът бе налучкал приблизителното му местоположение, докато бе стрелял по втория мотор.
Сега Мат бе притиснат между двамата — единият дебнеше долу и вляво в храстите, а другият все още бе с мотора си някъде сред камънаците.
Напрегна слух, като вдишваше през стиснатите си зъби. Ревът на втория мотоциклет бе утихнал до равномерно ръм-жене. Какво ставаше? Може би вторият чакаше? Или бе оставил мотора си на празен ход, а самият той бе тръгнал да търси по-удобна позиция?
Не можеше да рискува. Трябваше да действа.
Мат тихо изруга и се плъзна по гръб надолу по склона. За щастие бе улеснен от дебелия пласт борови иглички. Плъзна се като сърфист по тях, без да вдига глава, и стигна до малко дере в разтопения сняг, не по-широко от улична канавка. Озова се на дъното на съмнителното убежище. Водата се просмука през вълнените му панталони, но подплатеното армейско яке запази тялото сухо.
Остана за миг така, като се ослушваше. Оцелелият мотор все още застрашително ръмжеше на празен ход. Не се чуваше нищо друго. Преследвачите му се спотайваха. Мат нямаше начин да разбере дали са военни или наемници. Разбираше само, че са професионалисти и работят в екип. Това означаваше, че в момента репортерът бе вън от опасност. Двамата нямаше да оставят зад гърба си въоръжен нападател. Първо трябваше да премахнат Мат, ако искаха да продължат.
Обмисли възможностите си. Не бяха много. Можеше да се измъкне и да остави Крейг на убийците. Бе готов да се обзаложи, че двамата биха предпочели по-скоро да видят сметката на репортера, и не се съмняваше, че ще успее да им се изплъзне в гората. Но това не бе реална възможност.
Трябваше да помисли и за кучетата си.
Продължи да пълзи надолу по канавката. Студът му помогна да потисне паниката. Нищо не избистряше ума по-добре от това да топнеш задника си в ледена вода.
Движеше се колкото може по-безшумно.
Тридесет метра по-нататък улеят свършваше с рязък ръб. Височината бе малка, не повече от два метра. Превъртя се по корем в канавката и скочи с краката надолу, като внимаваше да предпази пушката от водата и калта.
Това бе грешка.
Докато падаше, един изстрел удари пушката и тя отлетя от пронизаните му от остра болка пръсти. В глупавия си опит ла я запази бе вдигнал карабината си прекалено високо и прекалено открито, с което се бе издал. Строполи се тежко в плитката локва от лед и кал и се хвана за изтръпналата ръка.