— Предупредих копелето да се разкара — гласът на баща и бе рязък и гневен. — Не е добре дошъл в този район.
Той вдигна пушката, за да придаде допълнителна тежест на думите си.
Джени погледна към бившия си съпруг. Матю Пайк и се усмихна в отговор, но зад ослепително бялата му усмивка се долавяше тревога и нервност. Тя хвърли поглед към разнебитената си шейна, след което отново се обърна към баща си и се изправи.
— Давай, виж му сметката.
11:54
Мат знаеше, че бившата му жена просто дава израз на гнева си, но въпреки това остана на края на гората. Един дълъг миг двамата се взираха напрегнато един в друг. След това тя поклати с отвращение глава и пристъпи до баща си. Взе му пушката и заговори меко, но строго на езика инуктитут:
— Татко, знаеш, че не бива да се стреля във въздуха. Дори по тези места.
Мат я гледаше, неспособен да откъсне очи от нея. Майка и бе канадка от френски произход и затова Джени бе висока за инуит — почти метър и осемдесет. И подобно на баща си, бе слаба и жилава като върбова клонка. Кожата и бе с цвета на кафе със сметана, мека и приканваща да я докоснат. А очите бяха най-изразителните, които бе виждал. Можеха да танцуват, да хвърлят искри или да те накарат да се разтопиш. Беше се влюбил в тях.
Сега, три години след развода им, същите тези очи го гледаха с открит гняв… и с нещо по-дълбоко, нещо изпълнено с болка.
— Какво търсиш тук, Мат?
Откри, че не може да развърже езика си. Крейг се оказа по-бърз.
— Извинете, че ви безпокоим, госпожо, но стана самолетна катастрофа — той посочи новата превръзка, която бе направил Мат на главата му. — През последните два дни пътуваме насам. Мат ме спаси.
Джени хвърли поглед към него.
— Беше самолетът на Брент Къминг — добави Мат, който най-сетне си бе възвърнал говора. Замълча, като забеляза как чертите на лицето и бавно се изострят. — Мъртъв е — отговори той на въпроса, който се четеше в очите и.
— О, Господи!… — тя вдигна длан към челото си. — Шерил… как ще и кажа?
Мат предпазливо тръгна напред, като държеше Марая за поводите.
— Ще и кажеш, че не е било нещастен случай.
Обърканият израз на лицето и се смени с напрегнатост.
— Какво искаш да кажеш?
— Дълга история.
Мат погледна към издигащия се от комина на колибата пушек. Беше помогнал в строежа на къщата преди десет години. Бе изградена от необелени трупи, с покрит с чимове покрив. Беше се придържал към традиционния стил. Отзад имаше дори малък лагяк, или склад за месо. Но бе използвал някои модернизации за отоплението на постройката — пропанов резервоар и прозорци с троен стъклопакет.
Стоеше и гледаше, а спомените от миналото се наслагваха върху настоящето. Бе прекарал много щастливи мигове тук… и една ужасна зима.
— Може би ще е по-добре да ти разкажа вътре — каза той.
— В гората има и още два трупа.
Тя загрижено сбърчи чело, но кимна. Думите му обаче далеч не смекчиха твърдото изражение на баща и.
— Ще се погрижа за коня и кучетата — каза Джон Аратук и хвана поводите на Марая.
Старецът се бе успокоил достатъчно, за да погали муцуната на кобилата, но въпреки това отказа да погледне Мат очи в очи. Все пак кимна едва-едва на Крейг, докато се разминаваха. Нямаше причина да се отнася враждебно към непознатия, просто не одобряваше компанията му.
Джени отвори вратата на къщата и подпря страховития „Уинчестър“ до нея.
— Влизайте.
Мат направи знак на Крейг да мине пръв. Репортерът влезе, но Мат спря на прага. „Минаха години, откакто влязох тук за последно.“ Опъна дрехата си, облиза пресъхналите си устни и пристъпи вътре. Частица от него очакваше да види малкото телце на Тайлър все така проснато на голата маса, с кръстосани на гърдите костеливи ръчички. Тогава Мат бе влязъл с натежали от горест крака, полузамръзнал, безчувствен, със сърце, превърнало се в късче лед в гърдите му.
Но сега вътре бе топло, миришеше на стар пушек и смола. В отсрещния край на помещението Джени се бе навела над малка чугунена печка. Отвори вратичката и разрови въглените с машата. На котлона стоеше кафеникът и тихо къкреше.
— Чашите са в бюфета — каза Джени. — Знаеш къде да ги намериш.
Мат отиде до бюфета и извади три глинени чаши. Изправи се и огледа просторната стая с наклонен таван. Нещата не се бяха променили особено. Основното помещение се осветяваше от три традиционни лампи кулик от стеатит с форма на полумесец. Имаше и електричество, но за него трябваше да се пуска генераторът. В единия ъгъл се разполагаше камина, изградена от речни камъни. Столовете и диванът бяха направени от местен занаятчия от кожа на опушен смърч. На стените висяха снимки, направени от самата Джени. Беше превъзходен фотограф. Навсякъде из стаята можеха да се видят различни местни произведения на изкуството и артефакти, използвани като украса — малки тотеми, издялана статуетка на Седна, инуитския бог на морето, както и изрисувана шаманска маска, използвана в церемонии за излекуване.