Брат подсвирна:
— Ама че грамаден айсберг!
— По-правилно е да се каже леден остров — обади се нечий глас. Пери отмести очи от перископа.
На входния люк откъм изследователския отсек стоеше сивокос мъж с грижливо подстригана брада. Това бе шведският океанограф доктор Оскар Уилиг. Съпровождаше го един мичман втори ранг. Възрастният, но жилав швед с остър поглед махна пренебрежително към видеомонитора и кимна на капитан Пери.
— Гледката е далеч по-величествена от „Циклоп“. Всъщност доктор Рейнълдс ви кани да се присъедините към нас.
Открихме нещо извънредно интригуващо.
След проточил се цяла вечност миг Пери кимна и сгъна ръкохватките на перископа. Завъртя хидравличния контролен пръстен и стоманеният прът с оптиката се прибра в гнездото си в пода.
— Командир Брат, поемете управлението — каза той, слезе от стенда и тръгна към доктор Уилиг.
Докато минаваше покрай Брат, помощник-капитанът повдигна рунтавите си вежди:
— Отивате в „Циклоп“? При всичкия този лед? Биете ме по храброст, капитане. Явно имате пиринчени топки.
— Не пиринчени — Пери почука плочата на корпуса. — Титаниеви.
Помощникът се засмя.
Очите на шведа горяха от въодушевление:
— През целия си живот не съм виждал по-забележителен леден остров.
Пери прокара длан по червената четина на главата си и направи знак на учения да върви пред него.
Като поклащаше глава, доктор Уилиг го поведе по главния коридор към изследователския отсек на подводницата и заговори като на лекция в Стокхолмския университет:
— Такива острови са много рядко явление. Те се образуват, когато гигантски айсберги се откъсват от континенталните ледове. Океанските течения повличат тези плаващи планини към полярната шапка. След дълги години топене и отново замръзване някои от тях се включват в самата шапка — нещо като бадем в парче шоколад, може да се каже.
Пети го последва приведен заради сто и деветдесет сантиметровия си ръст.
— Но какво толкова вълнуващо има в това откритие? Защо доктор Рейнълдс настоява да го изследваме?
— Освен че подобни ледени острови са изключителна рядкост, техният лед е много стар и в някои има дори скали и части от. Същински замръзнали гледки от далечното минало. Можете ли да си представите?
Пери вървеше след него, като подтикваше учения да продължи напред.
— Нямаме право да изпуснем този шанс. Може никога повече да не открием подобен образец. Полярната шапка е два пъти по-голяма по площ от вашите Съединени щати. И тъй като повърхността и е изровена от зимните ветрове и летните разтопявания, подобни острови не могат да се различат. Дори сателитите на НАСА не са в състояние да ги засекат. Неочакваната ни среща с планината си е чист дар от Бога за науката.
— Не зная за Бог, но определено звучи интригуващо — призна Пери.
Беше получил командването на „Полярен страж“ заради опита си и интереса към Арктика. Баща му бе служил на борда на „Наутилус“ — първата подводница, прекосила Северния ледовит океан и минала през Северния полюс през 1958 г. Беше въпрос на чест да допълни завещаното от него — като поеме командването на най-новия изследователски съд на Военноморския флот.
— Елате — доктор Уилиг посочи люка в края на коридора.
— Трябва да го видите със собствените си очи.
Пери му направи знак да продължи и хвърли поглед през рамо. „Полярен страж“ бе разделена на две секции. Между мостика и кърмата се разполагаха жилищните помещения и машинните отделения. Напред се намираха изследователските лаборатории. А носът, където в една военна подводница клас „Вирджиния“ би трябвало да се намират торпедният отсек и гикът на хидролокатора, беше странна модификация.
— След вас — покани го доктор Уилиг, когато стигнаха люка.
Пери отвори вратата и я бутна навътре. Заради приглушените светлини в останалата част на „Полярен страж“ той не бе подготвен за ослепителната яркост на помещението. Наложи се да закрие очите си, докато влизаше.
Горната черупка на някогашния торпеден отсек бе заменена с покритие от лексанов поликарбонат с дебелина 30 сантиметра. Прозрачната пластмасова черупка се извиваше отгоре и напред, като предлагаше цялостен изглед към водите около подводницата — същински прозорец към водния свят. Погледнат отстрани, носът приличаше на едно-единствено стъклено око, откъдето дойде и прякорът му — „Циклоп“.
Пери не обърна внимание на неколцината учени, наведени над апарати и монитори. Военните се изпънаха и кимнаха на капитана си. Той отвърна на поздрава им, без да откъсва очи от гледката навън.