Всеки предмет имаше история. Трудно му бе да стои тук. Трагедията сякаш го следваше по петите. Още по време на първата година в университета в Тенеси родителите му бяха убити при домашен обир. Останал без средства, Мат бе принуден да се запише в армията. Там насочи гнева и болката в кариерата си и накрая влезе в Специалните части и стана зелена барета. Но след Сомалия не можеше повече да понася кръвопролитията и смъртта. Затова напусна и продължи образованието си, като специализира екология. След завършването се премести в Аляска заради обширните пространства и огромните паркове.
Бе дошъл тук, за да живее в уединение.
Но всичко се промени, когато срещна Джени…
Мат стоеше с чашите в ръце, раздвоен между минало и настояще. До централното помещение имаше две спални. Извърна се, неспособен да се изправи пред интимните спомени. Някои от тях обаче го достигнаха.
Цялото семейство, облечено във вълнени пижами, се бе събрало в едната стая… и четеше „Мечо Пух“ на Тайлър на мъждукащата светлина на фенера…
В другата стая… свити с Джени под тежките юргани, натъпкани с гъша перушина, голото и тяло, горещо като въглен, притиснато в неговото…
— Кафето е готово — каза Джени и го върна в реалността.
Вдигна кафеника със стара ръкавица и махна на двамата мъже да седнат на дивана.
Мат остави чашите на плетената масичка и тя ги напълни.
— Разкажи какво е станало — гласът и бе лишен от емоции, като на професионалист. Глас на шериф.
Крейг започна пръв със своята част от историята. Разказа всичко, през което бе минал от момента, когато бе напуснал редакцията на вестника си в Сиатъл, и завърши с фаталното падане на самолета.
— Саботаж? — попита Джени.
Беше толкова близка с Брент, колкото и Мат. Ако е имало някакъв проблем със самолета му, зад него би трябвало да се крие нещо повече от проста небрежност или неизправност на уредите.
— Предположих същото — кимна Мат. — Точно тогава се появи вторият самолет.
Съобщи и опознавателните знаци на самолета, но можеше да се обзаложи, че машината или е крадена, или знаците ще се окажат фалшиви.
— Както кръжеше, от него скочиха двама командоси със снежни мотоциклети и пушки. Очевидно не искаха да оставят след себе си никой, който да се раздрънка.
Джени сви вежди. Погледът и се стрелна към Крейг, но репортерът бе зает да изучава кафето си и да разбърква захарта.
— И какво стана?
Мат описа съдбата на двамата убийци колкото се може по-безстрастно. Тя разгъна топографска карта на района и отбеляза мястото на катастрофата и приблизителните места, където можеха да се намерят двата трупа.
— Ще се наложи да съобщя за това във Феърбанкс.
— А аз трябва да се свържа с вестника — добави Крейг и направи гримаса от силното кафе. — Сигурно се чудят какво е станало. Трябваше да им съобщя, когато стигна Прудоу Бей.
Джени стана и затвори бележника си.
— Сателитният телефон е ето там — посочи бюрото тя. — Побързай, защото трябва да се свържа със службата си.
Крейг стана и взе чашата със себе си.
— Как се използва?
— Просто набираш номера като от всеки друг телефон. Може да е малко по-шумно заради неотдавнашните слънчеви бури. Доскоро бяха прекъснати всички съобщения.
Крейг кимна, седна зад бюрото и вдигна слушалката. Джени пристъпи към камината.
— Какво мислиш за всичко това? — обърна се тя към Мат.
Той се приближи и се облегна на полицата над камината.
— Явно някой иска да държи вестникарите настрана от дрейфащата станция.
— Прикритие?
— Не зная.
Зад тях Крейг заговори по телефона:
— Сандра, Тийг се обажда. Свържи ме с голямата клечка.
Пауза.
— Не ми пука, че е на събрание. Имам новини, които не могат да чакат.
Мат си помисли, че репортерът вече е насъбрал повече материал, отколкото е подозирал, когато бе напускал Сиатъл. Джени обърна гръб на Крейг и сниши глас.
— Да не би да знае повече, отколкото ни казва?
Мат хвърли бегъл поглед към Крейг.
— Не ми се вярва. По-скоро се е озовал тук, защото е издърпал късата клечка.
— А онези командоси… сигурен ли си, че са били военни?