— Няма ли да е по-добре да се скрием в гората? — Крейг колебливо погледна към малкия шерифски самолет, олюляващ се на плъзгачите си в реката.
— Веднъж вече се измъкнахме по този начин. — Мат пов-лече репортера към пристана. — Не можем да разчитаме на същия късмет отново. Не и в такъв ясен ден. А и не се знае дали не са пуснали други командоси някъде там.
Групата побягна през двора към пристана. Джени поддържаше баща си за лакътя. Кучетата тичаха около тях, скачаха и лаеха.
Изведнъж до Мат се озова Бейн и затича до господаря си. Мат нямаше време да пропъди вълка.
Вместо това протегна ръка към пушката на Джени.
— Включвай двигателя. Ще се опитам да ги задържа.
Джени кимна и той се изненада на липсата на страх в очите и. Подаде му пушката.
Мат се върна назад по кея. Бейн го последва.
Чесната зави и отново се насочи към къщата. Мат вдигна пушката и се прицели. Стреля, но без резултат. Отвори магазина, за да вкара втори патрон в цевта.
В края на кея двигателят на шерифския самолет се закашля и млъкна. „Хайде, Джен…“
Чесната пусна задкрилките си и се спусна надолу по дължината на реката право към хидроплана. Мат се прицели в кабината и стреля отново. Не уцели. Самолетът продължи невредим спускането си.
— Мамка му! — Изхвърли гилзата и нарами пушката.
Двигателят на хидроплана най-сетне се задави и закашля. Ревът му заглуши лая на кучетата.
— Мат! — извика през страничния прозорец Джени. — Влизай!
Чесната вече летеше на не повече от десет метра над водата. От отворената странична врата се подаде фигура в бяла канадка. Черен гранатомет бе опрян на рамото и. Приближаваха бързо, явно този път щяха да стрелят от упор. Нямаше начин отерът да успее да се измъкне навреме.
Единственият изход бе Мат да стреля отново, да ги накара да предприемат нов заход и така да спечели време да излетят. Прехапа устна и се прицели в човека с гранатомета, Можеше да се закълне, че копелето гледаше право в него. Натисна спусъка.
Гърмежът го накара да примигне. Мъжът бе приклекнал встрани от вратата. Мат бе пропуснал, но близкото попадение бе смутило противника му.
За съжаление и това не бе достатъчно. Гранатометът бързо се завъртя отново към тях. Чесната се намираше на не повече от седемдесет метра и приближаваше — неумолимо и ниско.
Презареди пушката.
— Мат! — извика Джени. — Идвай веднага!
Хвърли поглед към самолета и. Бащата на Джени държеше вратата отворена и му махаше с ръка.
— Още сме вързани за пристана! — изрева той и посочи въжето.
Мат изруга и се затича натам, стиснал пушката в едната си ръка. С другата освободи възела и скочи на плъзгача.
Бейн се озова вътре с един-единствен грациозен скок. От прекараните заедно години кучето бе добре запознато с този начин на пътуване.
— Давай! — извика Мат към отворената врата.
Двигателят изрева. Двете перки на крилете загребаха въздуха. Самолетът се отдалечи от кея.
Бащата на Джени се пресегна да помогне на Мат да влезе вътре.
— Не, Джон — каза Мат и срещна погледа на инуита. Преметна примката на въжето около кръста си и подаде другия край на стареца. — Вържи ме!
Веждите на Джон се повдигнаха.
— Осигури ме! — обясни Мат и посочи стоманената скоба до вратата.
Очите на стареца се разшириха. Бе го разбрал. В миналото двамата на няколко пъти се бяха катерили по глетчери.
Докато отерът ускоряваше по реката, Мат се спусна надолу към плъзгача и се опря на въжето като катерач. Бащата на Джени отпускаше малко по малко въжето, като го дър-жеше изпънато през скобата.
Мат с мъка си проправи път зад сянката на крилото.
Чесната бе на около тридесет метра назад, почти право над тях и бързо се спускаше. Нямаше да се измъкнат навреме.
Мат вдигна пушката и се наведе колкото се може по-нап-ред, задържан единствено от въжето, разперил широко кра-ка върху плъзгача. Този път се прицели право в кабината.
Докато дърпаше спусъка, от гранатомета изригна огън. Мат изкрещя. Бе закъснял.
Но в същия миг чесната рязко се заклати, сниши се и се наклони на една страна.
С разтърсващ вътрешностите рев недалеч пред хидропла-на изригна висок гейзер от вода и камъни.
Мат се извърна, хванал се здраво за въжето, докато мина-ваха покрай мястото на попадението. Камъни падаха в реката и покрай брега.
Гранатата бе пропуснала целта си. Явно стрелецът бе из-губил равновесие в мига, в който бе дръпнал спусъка.
Неспособна да спре инерцията, чесната прелетя с рев над главите им и се озова пред тях. Пилотът успя да овладее самолета, но Мат забеляза паяжината от пукнатини по прозореца на кабината.