Махна на двамата учени, седнали зад една от масите, и отиде до спиралната стълба. Стъпалата се виеха около отворена шахта с диаметър три метра. Тежки, омазани с машинно масло кабели се спускаха надолу към груб контейнер с форма на варел — по-скоро кош за отпадъци, отколкото асансьор, използван за извозване на материали от едно ниво на друго.
Докато слизаше, стъпалата вибрираха в съзвучие с пуфтящите генератори и бръмченето на машините отдолу. Беше странно, сякаш базата оживяваше отново, събудила се след дълбок продължителен сън.
Аманда се спускаше надолу по стълбата кръг след кръг, Подмина нива 2 и 3 — малки лаборатории и машинното отделение на базата.
Оставаха още само две нива. Най-долното бе и най-малкото, затворено с херметична врата. В него се намираше старият пристан за руската подводница, сега наполовина наводнен и замръзнал. Кулата на подводницата можеше да се види през леда, който я покриваше напълно.
Целта на Аманда обаче бе четвъртото ниво. Този пръстен не приличаше на останалите. В него нямаше централно общо помещение. Затворен коридор водеше от стълбата право на-вън от нивото. От едната му страна имаше врата — единственият достъп до запечатания етаж.
Пристъпи между стоманените стени на коридора и забеляза двама униформени стражи, разположени на няколко крачки от вратата. На раменете си носеха пушки.
Кимна на дежурния офицер.
— Виждали ли сте доктор Огден?
— Да, госпожо. Спомена, че ще дойдете. Помоли да не пускаме в Лабиринта никого до пристигането ви. — Пазачът посочи към другия край на коридора.
Там също имаше врата, но тя не водеше към лабораторията на етажа. Представляваше изход към сърцето на ледения остров. Отвъд нея се простираше плетеница от естествени каверни и изкуствени тунели, издълбани в леда. Учените бяха лепнали на мястото прякора Лабиринта.
Районът караше всички геолози и гласиолози да се мотаят насам-натам като пияни с отнесени усмивки на лицата. Взимаха проби, измерваха температури и правеха какви ли не странни тестове. Не можеше да ги обвинява. Колко пъти може да ти се отвори щастието да изследваш вътрешността на айсберг? Беше чула, че са открили включения — геоложия термин за камъни и други земни маси. В резултат на това геоложкият екип се бе преместил от „Омега“ тук.
Но защо беше сблъсъкът с биолозите?
С радост остави запечатания етаж зад себе си. Беше и трудно да гледа охраната в очите. Вината от знанието и тежеше и заглушаваше способността и да оцени по достойнство откритията на другите.
Сред специалистите се носеха какви ли не слухове за онова което се намираше в ниво 4 — извънземни космически кораби, ядрена технология, биологично оръжие и дори предположения, доближаващи се повече до истината.
Още мъртви тела.
Истината обаче бе много по-ужасна и от полета на най-развинтената фантазия.
Щом стигна до края на коридора, двойната врата отпред се отвори и през нея тромаво изтрополи фигура в тежка жълта канадка. Аманда усети студения въздух през отворената врата — диханието на ледения остров.
Човекът отметна качулката. Доктор Хенри Огден, петдесетгодишният биолог от Харвард, беше изненадан да я види тук.
— Доктор Рейнълдс!
— Хенри — кимна му тя.
— Мили Боже! — Той махна ръкавицата си със зъби и погледна часовника си, след което прокара длан по плешивото си теме. Като се изключат веждите, единствената растителност по главата му бяха тънките мустаци и малката брадичка под долната му устна. Разсеяно я подръпна. — Извинявайте. Надявах се да се срещнем горе.
— За какво става дума? Той хвърли поглед назад към вратата. — Аз… открих нещо… нещо изумително. Трябва да… — Той се извърна и тя вече не можеше да вижда устните му. — Доктор Огден?
Той се обърна, вдигнал въпросително вежди. Тя докосна устните си с пръсти.
— О, извинявайте! — говореше неестествено бавно, сякаш пред него стоеше бавноразвиващ се. Аманда потисна гнева.
— Трябва да го видите с очите си. Затова настоявах да дойдете. — Той се загледа за миг към охраната в коридора. — не можех да разчитам, че ще успеят да задържат скалоядите достатъчно време. Образците… — Гласът му заглъхна унесено. Поклати глава. — Да ви намерим някаква дреха, ще ви отведа вътре.
— С това ми е достатъчно топло — нетърпеливо отвърна тя и прокара ръка по термалния костюм. — Покажете ми какво открихте.
Биологът продължаваше да гледа към охраната с вдигнати вежди. Аманда можеше да се обзаложи, че спекулира като всички останали. Погледът му най-сетне се върна отново към нея.
— Какво съм открил… Мисля, че това е причината за построяването на станцията.