Озоваха се в широк ледников циркус — естествен амфитеатър в склона на една от планините. Джени пое по плавна крива покрай ръба на стръмните стени. Краят на ледника надвисваше над ръба на планината като леден корниз. Дъното бе покрито с огладени камъни и втвърдена глина, натрошени скали и чакъл, останали след отстъпването на леда.
А в центъра беше застинало високопланинско езеро. Синята му повърхност отразяваше като огледало кръжащия „Отер“. Стените на циркуса бяха прекалено стръмни, за да бъдат преодолени изведнъж. Джени започна да се издига по бавна спирала, опитвайки се да достигне ръба.
Мат въздъхна с облекчение. Бяха оцелели след Аригеч. Изведнъж някакво движение в езерото привлече погледа му.
Вторият самолет.
Чесната влетя в циркуса от съвсем различна посока и за миг се разклати. Мат реши, че преследвачите им са били не по-малко изненадани от внезапната среща.
— Джен?
— Още не съм набрала достатъчно височина. — Гласът и за първи път звучеше уплашено.
Двата самолета кръжаха в каменния амфитеатър, издигайки се все по-нагоре. Процесията се отразяваше в синьото езеро долу. Вратата на чесната се отвори. От седемдесетте метра разстояние Мат ясно различи познатата фигура в бяла канадка, която заемаше по-удобна позиция и приготвяше гранатомета.
Обърна се отново към Джени. Знаеше, че в края на краищата ще съжалява за думите си, но същевременно осъзнаваше, че може никога да не стигнат ръба на циркуса.
— Обръщай към Аригеч!
— Няма време!
— Просто го направи!
Мат се разкопча и стана от мястото на копилота. Заклатушка се към страничния прозорец, гледащ към другия самолет.
Джени изви към лабиринта от скали и се насочи към Аригеч.
Мат отвинти прозореца и го плъзна назад. Вятърът нахлу с вой в кабината. Бейн се разлая с пълна сила от мястото си и размаха яростно опашка. Вълкът обичаше да лети.
— Какво правиш? — извика Джени.
— Просто карай! — изрева той и разби аварийната кутия до вратата. Трябваше му оръжие, а не разполагаше с време да откачи и зареди пушката. Грабна сигналния пистолет от кутията за спешни случаи и го насочи към другия самолет При всички тези ветрове, завихряния от перката и постоянното клатушкане на самолетите изстрелът щеше да бъде абсолютно сватбарски.
Прицели се, доколкото можеше, и натисна спусъка.
Съскащата димна следа описа дъга над циркуса, отразена от водите на езерото. Беше се прицелил в човека с бялата канадка, но ветровете отклониха сигналната ракета към носа на самолета.
Другият пилот, очевидно все още напрегнат от преминаването през нащърбените лапи на Аригеч, рязко отклони самолета на една страна. Човекът при вратата изгуби равновесие и полетя навън, като размахваше ръце. Но само няколко метра по-надолу увисна — беше завързан за рамката на вратата. Завъртя се като пумпал под корема на чесната.
Това трябваше да е достатъчно отклоняване на вниманието.
— Давай! — извика Мат и затръшна прозореца, след което се помъкна към предната седалка.
Бащата на Джени го потупа по рамото, докато минаваше покрай него.
— Добър изстрел.
— Идеята беше негова. — Мат кимна към Крейг. Беше си спомнил как преди два дни репортерът насочи сигналния пистолет към него, когато беше дошъл да го спасява. Това му бе припомнило един от уроците на стария му сержант: — „Използвай каквото ти попадне подръка, но никога не се отказвай от боя.“
Мат се стовари на мястото си. Чувстваше се по-добре-Джени вече се спускаше към лабиринта.
— Идват след нас — каза тя.
Мат се завъртя изненадан — точно навреме, за да види как мъжът полетя надолу и падна в синьото езеро.
Поразен, Мат отново се обърна напред. Бяха жертвали един собствените си хора, за да продължат преследването.
Джени обърна самолета на една страна и се стрелна сред калите. Този път обаче нямаше да могат да се отърват от другия самолет.
А и Джени се уморяваше. Мат видя, че ръцете и са започнали да треперят. Решимостта в очите и бе изчезнала и в тях се четеше отчаяние. Една единствена грешка, и щяха да са мъртви. Случи се в мига, в който си го помисли.
Джени рязко зави около една ръбеста колона.
Пред тях се изпречи солидна скална стена. Задънена улица.
Нямаше да могат да завият навреме. Мат се стегна в очакване Джени да се опита да завие, но вместо това тя увеличи скоростта.