Нещо стегна гърлото му. Внезапно разбра къде се намират и какво смята да опита Джени.
— Не, не, не…
— О, да — отвърна му тя. Носът на самолета рязко се насочи надолу. Направи къса спирала и зави.
От основата на скалата излизаше река. Преди незапомнени времена земетресение разтърсило Аригеч и срутило един от върховете върху съседния. Така се бе появил Дяволският проход — отворът между двете катурнали се скални копия. Той бе един от изходите от Аригеч.
Джени се гмурна към реката и се насочи към отвора в гранита. Ъгълът на спускане бе прекалено остър. В последния миг обаче тя дръпна рязко щурвала и намали тягата, като почти спря перките. Хидропланът се изравни на педя над водата и се стрелна в Дяволския проход.
Светът моментално потъна в тъмнина, изпълвана от глу-юхия рев на моторите — но дневната светлина вече се виждаше Далеч пред тях. Проходът беше прав, не по-дълъг от четири-юдесет метра, но и тесен — от двете страни на крилете оставаше не повече от метър свободно пространство.
Джени отново си тананикаше.
— Още са зад нас! — изкрещя Крейг.
Мат се обърна в мига когато чесната се вмъкна в тунела Другият пилот явно бе твърдо решен да не изгуби целта си.
Мат стисна юмрук. Последната им отчаяна маневра се бе оказала напълно безполезна. Преследвачите следваха триковете на Джени стъпка по стъпка. Положението беше безнадеждно. Оттатък тунела имаше само открити планини. Нямаше къде да се скрият.
— Дръжте се здраво, приятели — предупреди ги Джени когато наближиха края на тунела.
— Какво смяташ…
Самолетът се гмурна надолу. Плъзгачите му удариха водата и заораха, хвърляйки висок разпенен стълб зад тях. Самолетът рикошира от повърхността и излетя от тунела, понесъл се високо във въздуха.
Мат погледна назад, докато Джени завиваше. От отвора на тунела се появи чесната, като се въртеше и премяташе със счупени криле. Едната перка се откачи и се понесе по заснежения склон.
Мат се обърна и погледна със страхопочитание бившата си жена. Водният стълб, вдигнал се при внезапното спускане срещу течението на потока, бе ударил перките и крилете на другия самолет и бе запратил чесната срещу едната от стените на тунела. Фатално.
Гласът на Джени трепереше.
— Мразя да ми се влачат зад опашката.
16:55
Полярна станция „Грендел“
Сякаш попадна в друг свят. Лабиринтът до руската база представляваше естествена плетеница от ледени пещери и тунели. Щом прекрачи прага, зад Аманда остана не само топлината на станцията, но и всички създадени от човешка ръка структури.
Непосредствено от другата страна на двойната врата лежаха ръждиви купчини от стоманени плочи, стари торби с цимент, тръби и навита на макари тел. Когато откриха мястото първи път, решиха, че естествените образувания в леда са били използвани като допълнително складово помещение.
Строителният инженер и групата от НАСА изказаха предположението, че станцията може би е била построена в естествена кухина във вътрешността на ледения остров, което би изисквало по-малко разкопки. Според него Лабиринтът вероятно бе остатък от една по-голяма пещерна система.
Но като се изключат подобни умозрителни предположения, Лабиринтът малко впечатляваше по-голямата част от учените на „Омега“. За тях той бе просто септичната яма на базата. Само геолозите и гласиолозите изглеждаха наистина възхитени от тези задни стаички и ледени тунели.
— Оттук — каза доктор Огден, закопча якето си до брадата и покри плешивата си глава с поръбената с мъх качулка.
После взе едно фенерче от лавицата до вратата, запали го и се насочи към тъмните райони отвъд разхвърляното преддверие. Когато спря за миг, Аманда си помисли, че и говори, но не можеше да бъде сигурна, тъй като човекът беше с гръб към нея. Преди да го попита, той продължи напред към плетеницата тунели. Аманда го последва. Поне геолозите бяха нахвърляли пясък върху пода и можеше да ходи, без да се пързаля. Щом осветеното преддверие остана зад гърба и, стана много по-студено. По неясни причини неподвижният въздух тук като че ли изглеждаше по леден, отколкото на повърхността. Извади отоплителната маска от колана си и я включи.
Хенри Огден продължи по криволичещия път, като подминаваше страничните зали — някои празни, други напълнени с инструменти. В една от кухините дори имаше затворени месарски чували и сандъци с руски надписи върху тях. Нетрайни стоки, предположи Аманда. Тук нямаше нужда от фризери.
Като продължиха още по-навътре, забеляза следи от работата на учените — пробити с кухи свредели стени, контролни колчета с малки знаменца на върха, тук-там по някой съвременен уред, дори празна кутия от сладкиш „Хостес Динг Донг“. Подритна я, докато минаваше покрай нея. Новите обитатели на полярна станция „Грендел“ също оставяха своите Уникални отпечатъци тук.