(5) ГОСТИТЕ ДА СЕ ТРЕТИРАТ КАТО ПРИЯТЕЛИ ДО РЕШАВАНЕ НА ОБРАТНОТО.
(6) ЗАЩИТАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДРЕЙФАЩА СТАНЦИЯ ОМЕГА И НА БАЗАТА ГРЕНДЕЛ СИ ОСТАВАТ ПЪРВОСТЕПЕННА МИСИЯ ЗА „ПОЛЯРЕН СТРАЖ“.
(7) ЗА ПОДКРЕПА НА ТЕЗИ ИНТЕРЕСИ В РАЙОНА НА АРКТИКА СА ИЗПРАТЕНИ ЧАСТИ НА ДЕЛТА ФОРС. КОНТРОЛИРАЩИЯТ ОПЕРАЦИЯТА Е ИЗПРАТЕН ПО-РАНО В РАЙОНА ОТ РЛ. ОЧАКВАЙТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ.
(8) КЪСМЕТ И СИ ДРЪЖ ОБУВКИТЕ ЛЪСНАТИ, ГРЕГ.
(9) АДМ. К. РЕЙНЪЛДС
Пери затвори папката, стисна очи и повтори наум бележките.
Адмиралът бе закодирал и свое лично съобщение. „РЛ“ означаваше „Разузнаването на Лангли“, което означаваше, че е замесено и ЦРУ. Значи ли това, че „Делта Форс“ са задействани под тяхно командване? Лоша работа. Това можеше да доведе дотам едната ръка да не знае какво върши другата. По време на една от официалните флотски сбирки адмирал Рейнълдс бе използвал този израз, когато в залата се бяха появили хора от командването на Атлантическия подводен флот. Тихоокеанската и атлантическата групи яростно се съревноваваха помежду си, което водеше до предизвикателства, военни игри и непрекъснати надпревари, които често излизаха извън рамките на позволеното. „Дръж си обувките лъснати“ означаваше „отваряй си очите, защото всекии момент лайното ще уцели вентилатора“.
Пери се обърна към помощника си.
— Командир, цивилните да напуснат кораба. Върнете ги в „Омега“ и приберете хората на брега.
— Слушам, сър.
— Веднага щом сме готови, очаквайте потапяне по моя заповед.
— Значи тръгваме към Прудоу Бей? — обади се старшият вахтен от мястото си.
Пери огледа изпълнените с надежда лица на хората си. Знаеше, че няма да се наложи да отиват до Прудоу Бей, за да действат. Скоро и те щяха да го разберат. Потупа бедрото си с металната папка.
— Просто си дръжте обувките лъснати, господа. Скоро ни очакват пируети.
23:32
Кактовик, Аляска
Джени обикаляше около отера и го оглеждаше под лъча на фенерчето. Дупки от куршуми бяха избродирали едното крило, без да причинят сериозни повреди. Нищо друго не се нуждаеше от незабавни мерки, а самите пробойни можеха да се запушат и с фолио. Завърши прегледа и отпи кафе от чашата си.
Бяха се приземили на мъничката тъмна писта на Кактовик преди половин час. Мат и останалите бяха отишли в близкия хангар — там в единия ъгъл се разполагаше импровизирана гостилница. Видя през изцапаното с грес стъкло на прозореца, че разговарят с младата сервитьорка инуит. Само Бейн бе останал при нея, докато се занимаваше с презареждането и проверката на самолета. Едрият вълк направи своя лична обиколка на мястото, като вдигаше от време на време крак и оцветяваше снега в жълто. Сега я следваше по петите с изплезен език и размахваше опашка.
Зави покрай опашката на самолета и се върна от страната на Бени Хейдън. Якият мъж с телосложение на ескимос се бе облегнал на фюзелажа, захапал пура между зъбите. Държеше маркуча за гориво с една ръка. Шапката му беше нахлупена ниско над сънените му очи.
— Трябва ли да пушиш тук? — попита Джени.
Той сви рамене и отговори, без да вади пурата от устата си:
— Жена ми не дава да пуша вътре — и кимна ухилен към сервитьорката.
Бени също бе работил в полицията и извършваше патрулни полети, докато не спести достатъчно пари, премести се тук с жена си и отвори собствен сервиз. В същия хангар се помещаваше и фирмата му за разглеждане на забележителности — Бени разхождаше туристи със свръхлеките си самолети над намиращия се недалеч Национален резерват Аляска. Малките пъргави летателни апарати — всъщност планери с двигатели от сенокосачки и с перки — бяха идеални за прекосяване на дивата пустош по въздух, насочване на стадата карибу или полети над тундрата. Отначало туристите бяха екзотична рядкост, но след нарасналия интерес заради нефтодобива в момента той превозваше геолози, репортери, правителствени служители и дори сенатори. Миниатюрните самолетчета вече бяха дузина.
Бени хвърли поглед към брояча.
— Готово — каза той разклати маркуча, за да го освободи. — И двата резервоара са пълни догоре.
— Благодаря ти, Бени.
— Няма защо, Джен — той извади маркуча и го помъкна настрани. — А сега ми разкажи какви са тези дупки от куршуми.
Джени тръгна с него към хангара.
— Дълга история, в която все още няма истински отговори.
Бени замислено изсумтя.
— Нещо като вас с Мат — той кимна към прозореца. Ярко светената вътрешност блестеше като фар в среднощния мрак. Джени въздъхна и потупа Бейн по гърба.
Бени и хвърли бърз поглед, докато навиваше маркуча на макарата.