— Знаеш ли, той спря да пие.
— Бени, не ми се разговаря за това.
Той отново сви рамене и пусна облак дим от пурата си.
— Просто казвам.
— Зная.
Малката врата на хангара се отвори. На прага застана Белинда, жената на Бени.
— Вие двамата няма ли да се скриете от този студ? Приготвила съм яйца и пържоли от карибу.
— Идваме, скъпа.
Бейн обаче нямаше търпение. Вдигнал нос, за да усети по-добре миризмата на печено, песът се завтече към вратата и лудо размаха опашка.
Белинда го пропусна, като го потупа по главата, след което посочи горящия край на пурата на Бени.
— Кучето е добре дошло, но не и това.
— Да, скъпа — той изгледа Джени демонстративно. Но Джени усещаше и любовта между двамата.
Белинда затвори вратата и неодобрително заклати глава. Беше с десет години по-млада от съпруга си, но острият и ум и житейският и опит запълваха разликата. Беше родом от Кактовик и можеше да проследи предците си поколения назад, но родителите и се преместиха във Феърбанкс, когато бе тийнейджърка. Това бе в първите години на треската за черно злато — прилив на нефт, пари, работни места и поквара. Индианците и местните инуити, жадни да получат своя дял от богатството, изоставиха своите родни места и обичаи и се стекоха към градовете. Но завариха замърсен град на строителни работници, търговци на впрегатни кучета, шофьори и сводници. Неопитните местни бяха калта под краката на прогреса. За да помага на семейството си, на шестнадесет години Белинда стана проститутка. Двамата с Бени се срещаха след арестуването и и той я взе под крилото си — в буквалния смисъл на думата. Показа и небето над Феърбанкс и другия живот. Накрая се ожениха и се преместиха тук заедно но с родителите и.
Бени се изправи, дръпна за последно от пурата си, хвъли фаса в снега и го стъпка.
— Джен, зная какво мислиш за Мат.
— Бени… — предупредително започна тя.
— Изслушай ме. Зная каква загуба е… и за двама ви — той свали изпоцапаната си с машинно масло шапка и прокара пръсти през оредяващата си коса. — Но не трябва да забравяте. И двамата сте млади. Едно друго дете би…
— Недей! — рязката и реакция бе абсолютно инстинктивна.
Веднага щом извика думата, тя си спомни как Мат я бе прекъснал също толкова безцеремонно, но не бе в състояние да потисне гнева си. Как смееше Бени да твърди, че знае какво е да изгубиш дете? И да си мисли, че друго дете може да замести изгубеното!
Бени я гледаше изпитателно, присвил едното си око. Когато заговори, гласът му бе спокоен и премерен.
— Джен, ние също изгубихме дете… дъщеричка.
Това простичко изричане на подобни думи я порази. Гневът и изчезна като пламъче на духната свещ.
— Боже мой, Бени, кога?
— Преди година… спонтанен аборт. — Той се загледа към тъмните, покрити със сняг равнини. В далечината от посоката на крайбрежното селце мъждукаха няколко светлинки. Въздъхна тежко. — Белинда едва го преживя.
Джени усещаше, че мъжът пред нея се е чувствал по същия начин. Той прочисти гърлото си.
— След това се оказа, че тя никога няма да може да роди. Нещо, свързано с нараняванията и. Докторите казаха, че е следствие от… — гласът му трепна. Поклати глава. — Да кажем, че е следствие от предишната и работа.
— Бени, толкова съжалявам…
Той махна с ръка на съчувствието и.
— Продължаваме напред. Живот.
Джени погледна през прозореца към Белинда, която се смееше, докато доливаше кафе на Мат. Не се чуваше никакъв друг звук, освен воя на вятъра в тундрата.
— Но ти и Мат — започна отново Бени, — и двамата сте млади.
Тя чу неизречените думи — „Вие двамата бихте могли да имате второ дете.“
— Двамата идеално си пасвахте — продължи той и отърси снега от обувките си. — Крайно време е единият да си го припомни.
Тя отново погледна към прозореца.
— Аз си го спомням — прошепна думите по-скоро на себе си, отколкото на събеседника си.
Беше срещнала Мат, докато разследваше случай на бракониерство в планините Брукс. Между федералното правителство и местното население бе назрял конфликт заради правата на ловуване на територията на Националния парк. Той бе представител на държавата, но след като се запозна с нуждите на местните племена, се превърна в един от най-запалените им привърженици. Джени бе впечатлена от спо-собността му да гледа отвъд законите и да вижда живите хора — рядко срещано качество у правителствените служители.
Докато се мъчеха заедно да решават проблема и да подготвят новия закон, двамата се сближиха. Отначало търсеха свързани с работата поводи, за да се срещат. След това измислените извинения свършиха и те просто започнаха да излизат заедно. А година по-късно вече бяха женени. На семейството и бе нужно време, за да приеме присъствието на бял, но със своя чар, непосредственост и безкрайна търпеливост Мат ги спечели. Дори баща и.