Бени отново прочисти гърлото си.
— Значи още не е късно, Джен.
Тя погледа още миг прозореца и се извърна.
— Понякога е. Някои неща не може да бъдат простени.
Бени я погледна в очите.
— Беше нещастен случай, Джен. Дълбоко в себе си го знаеш.
Гневът и, който така и не бе потиснат напълно, пламна отново. Стисна юмруци.
— Той пиеше. — Но не е бил пиян, нали?
— Какво значение има, по дяволите! Дори една-единствена капка алкохол… — Джени започна да се тресе. — Трябваше да бди над Тайлър. А не да пие! Ако не беше…
— Джен, зная мнението ти за алкохола — прекъсна я Бени.
— По дяволите, достатъчно дълго работих с теб във Феърбанк. Знам какво е причинил той на народа ти… и на баща ти.
Думите му бяха като ритник в корема.
— Пресичаш границата, Бени.
— Някой трябва да го направи. Та нали бях там, когато баща ти бе затънал до шия, по дяволите! И знам! Майка ти умря в автомобилна катастрофа, защото баща ти беше пиян.
Тя се извърна, но не можеше да избяга от думите му Тогава бе едва на шестнадесет. Дори бяха измислили термин — „епидемичен алкохолизъм“. Той съсипваше инуитите. Е проклятие, предавано от поколение на поколение, убиващо, осакатяващо — чрез насилие, самоубийства, удавяния, изнасилвания, родилни дефекти и вроден алкохолен синдром.
Като местен шериф беше виждала цели села, обезлюдели единствено заради алкохола. И собственото и семейство не бе останало невредимо.
Първо майка и, а после и синът и.
— Нали баща ти прекара цяла година зад решетките — продължи Бени. — После се записа в „Анонимни алкохолици“. Така спря пиячката и намери опора в старите традиции.
— Няма значение. Аз… не мога да му простя.
— На кого? — остро попита той. — На Мат или на баща ти?
Джени се извърна със стиснати юмруци, готова да ги вкара в действие.
Бени не помръдна от мястото си до вратата.
— Дори Мат да беше трезвен като краставичка, Тайлър пак щеше да бъде мъртъв.
Рязката откровеност на думите му разкъса дебелия белег който се бе образувал в тялото и. Беше не само около сърцето, но бе пуснал дебелите си върви в корема и, стягаше я за гърлото и караше краката и да изтръпват. Той бе единственото, което и бе помогнало да оцелее. Така прави тялото, когато не може да се излекува напълно. Образува белег. Сълзи напираха в очите от болка.
Бени пристъпи напред и я прегърна. Тя се сгуши в обятията му. Искаше и се да отхвърли думите му, да му отвърне гневно, но дълбоко в сърцето си знаеше, че е прав. Беше ли простила на баща си? До каква степен гневът и бе станал част от самата нея? Влизането и в правозащитната система бе опит да намери някакъв ред в трагедиите и внезапните обрати на живота, да потърси утеха в правилата, регулациите и процедурите, където наказанието се раздаваше за определени срокове — една, пет или десет години, — където срокът можеше да се изтърпи и греховете да бъдат забравени. Но проблемите на сърцето не можеха да се измерят толкова лесно.
— Още не е късно — повтори Бени в ухото и.
— Понякога е — промълви отговора си тя в гърдите му. И знаеше, че така трябва да бъде. Онова, което двамата с Мат бяха споделяли, бе разрушено и не можеше да се поправи.
Вратата отново се отвори, донасяйки топлината на печката, миризмата на пържено олио и весели смехове. На прага стоеше Мат.
— Вие двамата май трябва да си вземете стая.
Джени се измъкна от прегръдката и прокара ръка по косата си. Надяваше се, че сълзите по бузите и са се изтрили.
— Самолетът е презареден. Можем да продължим веднага щом се нахраним.
— И все пак накъде сте се запътили? — попита Бени, като си прочисти гърлото.
Мат го изгледа намръщено. Заради безопасността на всички бяха решили да запазят посоката в тайна.
— Добър опит, Бени.
— Добре де, не можеш да ме обвиняваш само защото съм се пробвал — сви рамене Бени.
— Напротив, мога — каза Мат и се обърна. — Хей, Белинда, знаеш ли какво правеше съпругът ти с бившата ми жена отвън?
— Кажи на Джени, че може да си го задържи! Мат се обърна и вдигна палци.
— Е, деца, можете да действате. Забавлявайте се! — и затвори вратата. Джени поклати глава в тъмното.
— И искаш да си оправя отношенията с него?
Бени отново сви рамене.
— Аз съм само механик. Откъде, по дяволите, мога знам?
23:56
На борда на „Дракон“
Адмирал Виктор Петков следеше видеомониторите в командната зала. Масивната ледена равнина се простираше като черно одеяло над главите им, осветено отдолу от прожекторите на „Дракон“. Четиримата водолази в термични костюми бяха прекарали последния половин час в разполагане на сферата от титан. Процедурата включваше забиване на еднометрови закрепващи болтове в долната част на полярната шапка и прикрепването на скобите на устройството към тях, така че сферата да увисне непосредствено под леда.