Тръгна към него, като заобикаляше отрупаните сандък и бутилки за проби. Най-сетне някой се беше сетил да посипе пода с пясък и да постави гумени настилки в най-често посещаваните райони. Доктор Уилиг бе коленичил на една от тях и се взираше надолу в леда. Хвърли поглед към нея, докато се приближаваше.
— Аманда — ухили се той и се изправи, — дошла си да видиш талисмана на станцията, а?
Тя отвърна на усмивката му.
— Видях го още снощи.
Той се изправи на крака с невероятна за възрастта му лекота. Беше на седемдесет, но въпреки това жилав и енергичен.
— Поразително откритие.
— Да, самият легендарен Грендел.
— Ambulocetus natans — поправи я доктор Уилиг. — А ако си склонна да повярваш на нашия изтъкнат колега от Харвард — Ambulocetus natans arctos.
Тя поклати глава. Арктически подвид… Явно доктор Огден не си губеше времето и проявяваше претенции към откритието.
— А ти какво мислиш за тези твърдения?
— Теорията е много интересна. Полярна адаптация на праисторически видове. Но на Хенри му предстои да извърви още много път от теорията до доказването и.
Тя кимна.
— Е, поне разполага с достатъчно образци, върху които да работи.
— Да, така е наистина. Би трябвало да успее да размрази… — започна доктор Уилиг и погледна през рамо.
Аманда проследи погледа му. Беше чул нещо. Не и отне много време да забележи суматохата, която бе отвлякла вниманието му и бе прекъснала разговора им.
Хенри Огден и Конър Макферън отново бяха опрели нос в нос като настръхнали петли. Якият шотландски геолог бе надвиснал над по-дребния биолог. Хенри обаче нямаше никакво намерение да отстъпва. Стоеше с ръце на хълбоците, приведен напред — същинска разярена чихуахуа пред питбул.
Доктор Уилиг се обърна отново към нея, за да може да Разчете по устните му.
— Пак се почва. Това е третото им счепкване за последния един час, откакто съм тук.
— По-добре да видя какво става — с нежелание каза Аманда.
— Дипломатична, както винаги.
— Не. Детегледачка, както винаги.
Остави доктор Уилиг и отиде при настръхналите изследователи. Те почти неи обърнаха внимание и продължих караницата си.
— … не и докато не съберем всички образци. А още дори не сме започнали да фотографираме — лицето на Хенри почти опираше физиономията на геолога.
— Не можеш да използваш цялото проклето време за изследвания за себе си. Тази скала е вулканичен базалт с чисти въглеродни включения. Трябват ми само малко образци.
— Какво ще рече малко?
— Не повече от двадесет.
Лицето на биолога потъмня.
— Да не си се побъркал? Ще направиш всичко на парчета и ще затриеш дявол знае колко важна информация.
Аманда едва успяваше да следва спора им. Пропусна голяма част от изреченото, но въпреки това придоби достатъчна представа от жестовете и позите им. Всеки момент може ше да се стигне и до юмручен бой. Почти надушваше териториалните претенции и притока на тестостерон.
— Момчета — спокойно изрече тя.
Те погледнаха към нея, към кръстосаните и ръце и суровото и изражение. И двамата отстъпиха крачка назад.
— За какво е всичко това? — бавно попита тя.
Конър Макферън отговори пръв. Беше и по-трудно да разчита устните му, защото бяха скрити под гъстата му черна брада.
— Бяхме достатъчно търпеливи към екипа на биолозите. Но имаме също толкова право да вземем проби от тази находка. Такова голямо включение… — той махна към скалната повърхност — не може да бъде собственост единствено на доктор Огден.
Дойде ред на Хенри да защити позицията си.
— Имахме само една нощ за подготовка. Нашите техники на вземане на проби са по-деликатни от булдозерния подход на геолозите. Просто става въпрос за приоритет. Моите проби няма да навредят на неговите, докато неговите безвъзвратно биха унищожили моите.
— Това не е вярно! — въпреки че не можеше да чуе повишаването на тона на Конър, Аманда го долови по цвета на бузите му и по начина, по който се надигнаха гърдите му. — Две-три проби от райони, свободни от проклетите ти плесени и личинки няма да навредят на нищо.
— Прахът… шумът… могат да разрушат всичко. — Хенри се обърна към Аманда. — Мислех, че сме решили всичко още снощи.
Тя най-сетне кимна.
— Конър, Хенри е прав. Скалата е стояла тук петдесет хиляди години. Мисля, че ще издържи още няколко дни, докато биолозите си съберат образците.