— И въпреки това е трагедия.
Тя кимна.
— Може би ще получим повече отговори, когато пристигне руската делегация. Ако са склонни да ни съдействат, може би ще разполагаме с по-пълна картина.
Аманда обаче знаеше нещо, което руснаците никога не биха оповестили. А и как биха могли? Нямаше никакво обяснение за онова, което бе открито на ниво 4.
Забеляза, че погледът на океанографа е прикован към на витите на кълбо грендели, и си спомни, че така и не бе довършил мисълта си.
— Спомена за някакви лоши предчувствия. Нещо за древния символ свити на кълбо дракони.
— Да — той потърка брадичката си, от което и бе малко по-трудно да разчита устните му. Но когато я видя да присвива очи, свали ръката си. — Както казах, изображението символизира вечния живот, но освен това има и едно по-мрачно и зловещо значение. И при цялата трагедия тук… участта на базата… — той поклати глава.
— Какво друго означава символът?
Той се обърна право към нея, за да може да разчете по устните му.
— Краят на света.
07:05
Лейси Девлин бе клекнала на едно друго място в Лабиринта. Като младши асистент в отдела на геолозите смяната и под ръководството на Конър Макферън щеше да започне чак след два часа. Пък и вече бе прекарала по-голямата част от изминалата нощ под Конър в импровизираната му стая в базата. Наистина той имаше съпруга в Калифорния, но това не означаваше, че няма потребности.
Усмихна се на спомена, докато завързваше кънките си.
Вече готова, тя се изправи и погледна надолу към дългия, леко извиващ се леден тунел. Направи няколко упражнения, колкото да отпусне възлите в бедрата и прасците си. Краката й бяха нейната запазена марка. Дълги и мускулес-ти, преминаващи в яки бедра. През 2000 година бе участва-ла в олимпийския отбор по бързо пързаляне, но едно скъсване на предно сухожилие в коляното бе сложило край на кариерата и. Така най-сетне успя да завърши дипломната си работа и се премести в Станфорд. Там срещна Конър Макферън.
Лейси направи няколко стъпки с кънките за шорттрек.
Бяха високи до глезените, направени от графит и кевлар, моделирани по формата на крака и. Когато ги обуваше, ставаха част от тялото и, подобно на петите и пръстите. Освен това носеше термично бельо и изолиращ костюм, прилепващ плътно по тялото и и оцветен с червена, бяла и синя ивици. И с шлем, разбира се. В този случай не обичайния пластмасов шлем за състезания, а една от каските на геолозите, снаб-дена с лампа на челото.
Тръгна по тунела. Беше се пързаляла много пъти на по-върхността, но тунелите бяха много по-силно предизвикателство. Процеждащата се в леда разтопена вода бе издълбала перфектната пързалка за високи скорости.
Оттласкваше се с крака, като ги изпъваше изцяло, все още чувствайки дълбокия копнеж от прекараната с Конър нощ. Това усилваше жизнеността и вълнението и. През изминалата нощ той за първи пъти бе казал, че я обича, бе и го прошепнал задъхано в ухото, изричайки всяка дума в ритъм с тласъците. Сега споменът така я стопляше, че едва усещаше студа.
В началото на тунела имаше малко спускане, което увеличи скоростта и. Беше си установила маршрут, по който минаваше всяка сутрин, откакто бяха открили Лабиринта. Намираше се встрани от пътя на геолозите. Тук нямаше интересни включения, затова тунелите не бяха опесъчени. Преди Два месеца бе изминала целия маршрут, за да си отбележи препятствията и да запомни накъде трябва да завие, за да направи пълна обиколка и да завърши там, откъдето бе тръгвала.
Лейси набра скорост на първия завой, като се понесе по заоблената ледена стена. От скоростта вятърът засвири в ушите и. Приклекна, когато излезе от завоя. Чакаше я серия остри завои — това бе любимата и част от обиколката.
Запази равновесие, задържа лявата си ръка зад гърба си и задвижи дясната в ритъма на краката си. Продължи да се оттласква все по-силно и по-силно, набирайки скорост към завоите. Влезе в тях с радостен вик. На всеки завой политаше високо по стената, като оставяше инерцията да я задържи в идеално равновесие.
Излетя от завоите и попадна в участък, който изискваше повишено внимание. Тунелите се пресичаха като в същински лабиринт в лунапарк. Беше запомнила наизуст завоите, но предпочиташе да не прави грешки.