— Под небесната светлина сме — доложи Брат от пулта за управление.
— Стоп машини. Право нагоре — Докато изпълняваха заповедта му, той завъртя перископа в кръг, за да се увери, че има достатъчно свободно място между подводницата и назъбените стени на каньона. Остана доволен, изправи се и прибра ръкохватките. Стоманената тръба започна да се спуска надолу.
— Готови за изплаване. Давай нагоре бавно — обърна се към Брат.
Когато водният баласт от резервоарите беше освободен, се чу тиха въздишка. Подводницата започна бавно да се издига.
— Руснаците със сигурност ще ни чуят — обърна се Брат към него.
— Нямаме друг избор. — Пери слезе от стенда на перископа. — Готова ли е групата за евакуация?
— Да, сър. Всички са в пълна готовност. Ще опразним мястото за по-малко от десет минути.
— Погрижете се да доведете всички — мислите на Пери за стотен път се върнаха към Аманда.
Брат се взря напрегнато в него, сякаш беше прочел мислите му.
— Няма да пропуснем никого, сър. Бъдете сигурен. Пери кимна.
— Готови за леда! — викна старшият вахтен.
Подсилената горна обшивка се сблъска с ледената кора и подводницата се разтресе. Всички наоколо отваряха или затваряха клапи и проверяваха показания на уреди. Отвсякъде се разнасяха доклади за състоянието.
— Отворете люковете! — извика Брат. — Евакуационният екип в готовност!
Резетата се вдигнаха и определените за излизане на леда хора се събраха, облечени в канадки и с пушки на рамо. Единият от тях носеше канадка и я подаде на Брат.
— Веднага се връщаме.
Пери погледна часовника си. Руснаците вече със сигурност пътуваха след тях.
— Петнадесет минути. Не повече.
— Повече от достатъчно. — Брат поведе хората си навън.
Пери гледаше как се изкачват. Отгоре нахлу студен въздух, свеж и влажен. След като излезе и последният човек, люкът се затвори. Пери отиде до перископа. Искаше му се да бъде навън с Брат, но знаеше, че мястото му е тук.
Накрая не издържа.
— Старши, поеми командването. Отивам да наблюдавам от „Циклоп“. Прехвърляй всички съобщения от брега през интеркома.
— Слушам, сър.
Пери напусна мостика и тръгна към носа на подводницата. Покатери се през люковете и мина покрай празните изследователски отделения. Отвори последния люк и влезе в естествено осветената камера.
Пристъпи под лексановия купол. Водата, заливаща стъклото, се разпръскваше на назъбени ледени струйки, които бързо замръзваха в сложни конфигурации върху повърхността. Видимостта навън беше лоша. От въглеродно-стоманената обшивка на подводницата се вдигаше пара, а откъм ледените хребети се носеха внезапни снежни вихрушки.
Пери се загледа в улея надолу към руската станция. Различи смътни човешки силуети, които бавно се придвижваха, приведени срещу вятъра. Екипът на Брат не след дълго изчезна в пастта на тунела.
Интеркомът избръмча.
— Капитане, тук е мостикът — обади се слаб глас. Той отиде до стената и натисна копчето.
— Какво има, старши?
— Дежурният радист съобщи, че нямаме връзка с НАВСАТ — Отново има магнитна буря и сме откъснати от света за момента.
Цери тихо изруга. Сателитите не работеха, а той трябва ше да съобщи новините на външния свят. Натисна бутона на интеркома.
— Имаш ли представа колко ще трае?
— Не съвсем. Радистът очаква краткотрайни пробиви, но не знае кога. Най-вероятно слънчевата буря ще утихне след залеза. — Последва дълга пауза. — Смята да се опита да отрази УКВ сигнал от йоносферата, но няма никаква гаранция, че някой ще го прихване при тези климатични условия. С малко късмет може и да успее да стигне до Прудоу Бей.
— Разбрано, мостик. Нека се опитва, докато сме на повърхността. Но искам също така конфигуриран и скрит в леда ПЕТ. Настройте го да излъчва след залеза.
ПЕТ, или подводничарски еднопосочен трансмитер, бе комуникационен маяк, който можеше да се остави и да се настрои да излъчи сигнала в определено време.
Така щяха да са сигурни, че съобщението им ще бъде изпратено след като слънчевата буря отмине.
— Слушам, сър.
Пери погледна часовника си. Бяха изтекли пет минути. Отново се върна под лексановия купол. Видимостта бе едва няколко метра. Трудно различаваше линията на хребетите, но без никакви подробности. Въпреки това остана на поста си, След още една безкрайна минута сред снега се появиха призрачни фигури. Първата партида бегълци.
Чу как външният люк се отвори. Представи си порива на вятъра. От снежната мъгла се появяваха нови и нови фигури. Опита се да ги преброи, но бушуващата виелица обричаше на неуспех всеки опит да ги различи един от друг, дори мъж от жена.