„Освен това съм взел едно уоки-токи.“
Аманда се обърна.
Коленичи отново до тялото на Конър. Претърси разпрания му и втвърден от студа елек, от който изпадаше пух, и откри малката ръчна радиостанция.
Коленичи и завъртя копчето. Светна малка червена лампичка на батерията. Доближи уоки-токито до устните си.
— Говори Аманда Рейнълдс. — Мъчеше се да овладее гласа си опитваше се да шепне, но се страхуваше, че никой няма да я чуе, ако говори прекалено тихо. — Ако някой ме чува, помогнете ми. Попаднала съм в капан в Лабиринта. В тунелите дебне едър хищник. Той уби Лейси Девлин и Конър Макферън. В момента е някъде навън… не зная къде. Ще се опитам да стигна горните нива. Моля ви… моля ви, ако ме чувате, пригответе оръжия. Ще съобщя за местоположението си веднага щом стигна някой от маркираните тунели.
Постави пръсти върху говорителя на радиото. „Моля те, дано някой да ме е чул.“ Изчака, мъчейки се да усети някаква вибрация, знак, че някой се опитва да се свърже с нея. Но нямаше нищо.
Стана отново и се обърна към тъмния тунел. Лъчът на каската пронизваше мрака пред нея. В едната си ръка държеше радиото, а в другата — пикела за лед.
Трябваше да се измъкне от Лабиринта.
Тогава щеше да е в безопасност.
12:15
На борда на „Дракон“
Хората му се представяха блестящо.
Капитан първи ранг Антон Миковски стоеше на стенда на перископа с ръце зад гърба. Носеше лека униформа — зелена туника и панталони с пъхнати в ботушите крачоли. От оръжейните станции непрекъснато идваха доклади.
Навсякъде нещата вървяха по план.
Не поемаше никакви рискове. Екипът на брега потвърди, че полярна станция „Грендел“ е овладяна. Американците, които бяха разбили снегомобила си във вратите на станцията, все още липсваха. Петимата мъже побягнали като подплашени зайци и изчезнали в дълбините на станцията. Но Щяха да бъдат намерени. Всичко бе само въпрос на време, останалата част от базата бе пуста — явно опразнена от подводницата, която чуха преди по-малко от час да изхвърля баласта си.
Миковски познаваше противника. Американската изследователска подводница „Полярен страж“. Не представлява ше никаква заплаха. Беше експериментален модел, лишен от каквото и да било въоръжение. Несъмнено вече бягащ заедно с евакуираните от станцията хора. Беше му наредено да не я преследва.
Основната цел на мисията му бе да проникне в базата, да я овладее, да разположи свързочна станция, да се потопи и да патрулира наоколо, охранявайки района от истинската заплаха. В Арктика враговете бяха бързо атакуващите подводници, които постоянно патрулираха под полярната шапка.
Разполагаха точно с дванадесет часа. Бързо вътре и бързо навън. Бъркотията в Прудоу Бей би трябвало да забави противниците му.
— Капитане — приближи дежурният радист, — успях да се свържа с базата „Омега“.
— Много добре — той слезе от стенда на перископа и отиде в свързочната кабина. Радистът му подаде слушалките.
— Обажда се капитан Миковски. Трябва да говоря с адмирал Петков.
През пукота се разнесе отговорът:
— Веднага, капитане. Адмиралът очакваше обаждането ви.
Докато чакаше, Миковски обмисляше думите си. Адмирал Петков бе останал на „Омега“, за да разпита пленниците и да претърси станцията им. Искаше да бъде сигурен, че онова, което руското правителство търсеше в полярна станция „Грендел“, не се намира вече в лабораториите на американската изследователска база.
Миковски никога досега не бе виждал толкова целеустремен и същевременно така спокоен човек. Това го изнервяше. Излъчваше течения, които бяха по-ледени от всичко, което можеш да намериш около полюса. Прякорът на Петков — Белият призрак — му пасваше идеално. Преди седмица, ко-гато Миковски получи назначението да командва флагманския кораб заедно с адмирала от Северния флот, беше завладян от ужас и гордост. Наслаждаваше се на завистта на колегите си със същия ранг. Но сега… сега беше щастлив, че адмиралът не е на кораба му.
Сякаш в отговор на мислите му прозвуча гласът на Пет ков — безстрастен, лишен от емоции.
— Капитане, каква е ситуацията?
Той преглътна с мъка, хванат неподготвен.
— Всичко е върви по план, сър. Станцията е била евакуирана точно както предполагахте, но останаха пет вражески единици. — Бързо преразказа историята със снегомобила. — удвоих щурмовия отряд и изпратих навън двадесет души. Ще претърсят станцията ниво по ниво. Докато пристигнете, всичко ще бъде прочистено.