Някой яростно го хвана за лакътя. Аманда се издърпа до него. Макар и глуха, тя също бе усетила вибрациите. А от начина, по който пръстите и се впиваха в десния му бицепс, беше ясно, че знае какво следва.
Късметът токущо им беше изневерил.
Кръв по леда
9 април, 13:02
Дрейфаща станция „Омега“
10. След един час прекаран пред калорифера, Джени се чувстваше почти размразена и колкото и да бе странно — изпълнена с енергия. Може би заради кофеина, или заради морфина, а може би просто заради глупостта на плана.
Току-що бяха научили, че руската подводница се е махнала. Новината донесе един от моряците, когото руснаците бяха намерили скрит в една от изследователските бараки и го бяха хвърлили при останалите пленници. Човекът бе видял с очите си как подводницата се потапя.
— Имаш ли представа колко руснаци останаха тук? — попита Сюел.
Човекът потрепери в стола си. Ръцете му бяха накиснати в купа с топла вода. Когато проговори, зъбите му тракаха.
— Не съм сигурен, сър. Забелязах около десетина, но може да има и други.
— Значи над десет — от тревога устните на Сюел се изтеглиха в тънки линии.
Матросът погледна с широко отворени очи старшия офицер.
— Т-те застреляха Дженкинс. Опита се да притича преледа. Искаше да стигне до бараката на НАСА. Да използва снегохода им, за да се измъкне. Застреляха го в гръб.
Сюел го потупа по рамото. Вече бяха чули подобни съобщения. Ясно беше, че руснаците стриктно се придържат към заповедта да държат станцията напълно изолирана. Един по един всички офицери и някои от учените биваха измъквани навън под дулото на оръжието. Но всички се бяха завърнали невредими с изключение на един лейтенант, на когото бяха счупили носа.
Разпит, бе обяснил Сюел на Джени. Руснаците явно търсеха нещо. Нещо, което беше скрито в изгубената полярна станция. Все още не го бяха открили. Засега.
Джени бе успяла да зърне разпитващия — висок, внушителен руснак с поразително бяла коса и още по-бледо лице.
Сюел започна да се изправя, но треперещият матрос го спря отново, като извади мократа си ръка от купата.
— Сър, видях как двама руснаци хвърлят метална кутия в дупка в леда. Пробиваха и други дупки.
— Опиши кутиите.
— Колкото малки бурета — матросът показа размера и формата с мокрите си ръце. — Напълно черни с ярко оранжеви капаци.
— Мамка му!
Джени се бе навела наблизо и завързваше сухите си обув-ки. Изправи се.
— Какво е това?
— Руски запалителни бомби. Експлозиви V-клас — Сюел затвори очи и се изправи. — Явно смятат да разбият леда и да потопят цялата база в океана.
Ковалски бе приключил с обличането и се изправи пред калорифера. Държеше ръцете си към струята горещ въздух. Ноктите на ръцете му все още бяха сини.
— Е, в такъв случай ще изпълняваме ли плана си?
— Нямаме избор. Става все по-ясно, че задачата им е „граби и пали“. Смятат да отмъкнат каквото могат и да изгорят всичко останало. Каквото и да има в базата „Грендел“, руснаците са твърдо решени да си остане тайна.
Ковалски въздъхна.
— Значи ще останем живи, докато не намерят онова, което търсят. След това умираме.
Сюел дори не си направи труда да потвърди. Вместо това се обърна към Джени.
— Планът. Още ли смяташ, че ще успееш да изпълниш своята част?
Бащата на Джени постави ръка на рамото и. Тя я покри дланта си. Той не искаше да я пуска.
— Ще се справя.
Сюел я изгледа за миг, като явно се мъчеше да прецени докъде стига решимостта и. Накрая кимна.
— Да действаме.
Ковалски пристъпи напред и се извиси над нея — същинска горила, само че с по-слабо окосмяване.
— Ще се наложи да не се отделяш от мен.
Тя изви очи нагоре.
Сюел ги поведе към мястото, където двама матроси бяха отворили част от тавана и бяха прорязали изолацията на бараката с пластмасовите си ножове. Мястото бе извън пряка видимост от вратата. За щастие руснаците не се задържаха много тук, явно уверени в сигурността на затвора — и не без основание. Къде щяха да идат пленниците, дори да успееха да се измъкнат навън? Около бараката имаше патрули, а отвъд базата не ги чакаше нищо друго, освен дълга и мъчителна ледена смърт.
Канадките им бяха конфискувани. Само безумец би рискувал да излезе навън в бурята само по риза. Бягството оттук означаваше сигурна смърт.
Мрачната мисъл завладя Джени, докато наблюдаваше работата на двамата потящи се моряци. Трудеха се в кухината на изолацията от фибростъкло, като отвинтваха външната плоскост на покрива. Беше трудно само с помощта на пластмасовите инструменти, но въпреки това се справяха.
Един от винтовете падна на пода. Сюел посочи нагоре.