Аманда тичаше до високия непознат. Гренделът все още не се виждаше в плетеницата от тунели, но излъчването му изпълваше задната част на главата и с дразнещо усещане за сърбеж.
Следеше ги — бавно и внимателно, като ги караше да потъват все по-дълбоко в ледения остров.
— Какво чака? — попита Мат.
— Да ни свърши късметът — отвърна тя, спомняйки си участта на Лейси Девлин. — Рано или късно ще се озовем в безизходица. Блокиран тунел, пропаст, ледена стена. И тогава ще се окажем в капана му.
— Смъртоносен и умен… страхотна комбинация.
Двамата продължиха нататък по слабо извития тунел.
Котките на обувките на Аманда я държаха стабилно на крака, но Мат се подхлъзна и тя трябваше да го хване за ръка, за да му попречи да падне. Мат се обърна към нея.
— Не можем да продължаваме така. Само се спускаме все по-надолу и по-надолу. Обратно на посоката, която ни трябва.
— Какво друго ни остава? — тя извади малката брадвичка, която бе взела от Конър. — Да се изправим срещу него с това ли?
— Нямаме шанс.
— Е, нали си по лова и риболова. Аз съм инженер геофизик. Това е по твоята част.
Мат се намръщи.
— Трябва ни нещо, което да го примами. Да му оставим лъжлива следа, по която да тръгне. Ако успеем да се промъкнем покрай него, поне ще бягаме към изхода.
Аманда се замисли над решението на задачата и мозъкът и отново превключи на работен режим. Помъчи се да си спомни какво знаеше за животните. Отговорът бе — почти нищо но това не и пречеше да състави хипотеза. Гренделите ловуваха с помощта на ехолокация, но освен това бяха чувствителни към светлина, а може би и към топлина. Спомни си преживяното в леговището на звяра. Той усети скривалището и чак когато унищожи фенерчето и и тя започна да се поти.
Светлина и топлина. Усещаше, че отговорът е близо, но какво по-точно?
Изтичаха през поредната пресечка… и тогава се сети!
— Чакай! — извика тя и спря.
Мат забави скорост, като се плъзна на пети и опря ръка в стената. Обърна се към нея.
Аманда отстъпи назад до пресечката. Светлина и топлина. Разкопча ремъка на каската си и я свали. Включи лампата на пълна мощност, след което бръкна в пояса си, където бе пъхнала предпазната си маска заедно с нагревателя. За въртя регулатора на нагревателя докрай. Той бързо затопли пръстите и.
— Какво мислиш? — попита Мат.
Тя забърза обратно към пресечката, като се оглеждаше за някакви следи от ловеца.
— Тези същества се привличат от светлина и топлина — обърна каската и напъха в нея маската и нагревателя, който вече направо пареше.
Вдигна по-високо творението си. Мат я настигна и кимна.
— Примамка. Фалшива следа.
— Да се надяваме, че номерът ще успее.
Тя се промъкна покрай него, приклекна ниско и плъзна каската надолу по главния тунел. Жълтата полусфера се плъзна и завъртя, а лампата и замига като сирена на линейка. Отскочи в стената и изчезна зад завоя, отнасяйки със себе си нагревателя.
Аманда се изправи и се обърна към Мат.
— Светлина и топлина. Да се надяваме, че гренделът ще последва примамката и ще тръгне надолу. Щом мине оттук, ще можем да се промъкнем зад него и да продължим нагоре.
— Като да хвърлиш пръчка на куче — кимна Мат и я погледна с още повече уважение. Изключи фенерчето си. Сега единствената светлина идваше от изчезналата каска. Оттеглиха се в тъмнината по един от страничните тунели и се криха зад изпопадали ледени блокове. Приклекнали един до друг двамата се загледаха към пресечката. Светлината бе слаба, но равномерна. Явно каската бе спряла някъде надолу — Аманда се надяваше, че е на достатъчно разстояние, за да могат да се изплъзнат на звяра.
Оставаше само да чакат и да видят дали гренделът ще се хване на въдицата.
13:18
Мат се отпусна на коляно. Надзърташе през една дупка, пробиваща леда като шпионка. Напрягаше широко отворените си очи, за да улови всеки фотон, осветяващ съседния проход. Целият се бе превърнал в слух, за да долови и най-малкия шум. Единственото, което усещаше, бе смътната дразнеща вибрация на сонара на ловуващия звяр. Беше притъпена. Но се засилваше.
Внезапно Аманда силно стисна ръката му.
Мат също бе забелязал. Преместване на сенките.
Появи се тъмна маса, която погълна немощната светлина на каската. Съществото изпълни тунела и раменете му се появиха на пресечката. В сенките изглеждаше черно като нефт, но Мат знаеше, че е бледо като оглозгана кост.
Спря.
Челюстите му се оголиха. Проблеснаха зъби. Масивната глава се завъртя настрани. Бръмченето премина през тях, сякаш в търсенето на жертвата си съществото караше и самия мрак да вибрира.