Уолтър Скот
Айвънхоу
ПРЕДГОВОР
До този момент авторът на романите „Уейвърли“1 се бе радвал на нестихваща популярност и би могъл да бъде наречен в своята специална литературна област, L’enfant gate2 на успеха. Явно бе обаче, че многобройните издания в края на краищата ще дотегнат на читателската публика, ако не се намери начин да се внесе нещо ново в следващите му творби. Досега основата, върху която той бе градил въздействието на своите разкази, бяха шотландският бит, шотландският диалект и забележителните шотландски характери, тъй като те именно му бяха най-близки и познати. Твърде очевидно бе обаче, че интересът към тях рано или късно ще се изроди до известна степен в повторение и еднообразие, ако те останат единственият му източник, и че читателят сигурно най-после ще каже като Едуин от Парнеловата3 „Приказка“:
Няма нищо по-опасно за репутацията на един професор по изящните изкуства от това, да позволи (ако по някакъв начин може да го избегне) да му се прикачи прозвището художник-маниерист или да допусне хората да мислят, че може да твори успешно само в един специален и ограничен стил. Общо взето, читателската публика е твърде склонна да счита, че този, който й е харесал с даден вид съчинения, поради таланта си в тази именно област е неспособен да се впусне в други теми. Това отрицателно отношение на читателите към творците на техните наслади ясно личи в порицанията, отправяни често от непосветени критици към актьори или художници, които се опитват да внесат нещо ново в своето творчество и по този начин да разширят и обогатят обсега на изкуството си.
В това мнение, както във всяко мнение, добило широко разпространение, има известна доза истина. Често се случва например актьор, който притежава в най-висша степен външните качества, необходими за пресъздаване на комични характери, да бъде лишен от правото да се стреми към постижения в областта на трагичното. В областта на живописта или литературата художникът или поетът може да владее само такива мисли и изразни средства, които го ограничават в кръга на един-единствен тип сюжети. Много по-често обаче същата тази дарба, която спечелва на твореца популярност в една област, ще му донесе успех и в друга. Това важи повече в областта на литературното творчество, отколкото в актьорското майсторство или в живописта, защото този, който работи в тази област, не е ограничен като актьора от чертите на лицето си или от фигурата си в избора на ролите, нито пък като художника от механическия навик да си служи с молива при избора на сюжетите си.
Тези разсъждения може да са правилни или не, но авторът на тези редове разбира, че като се ограничава в чисто шотландски теми, не само ще досади на читателите си, но и в голяма степен ще намали собствените си способности да им създава наслада. В една високо културна страна, където толкова много таланти ежемесечно творят удоволствия за публиката една нова тема, каквато той бе имал щастието да открие, е като новооткрит извор в пустинята:
Но когато коне, хора, добитък и всякакви камили са вече размътили бистрия извор, той става противен на тези, които отначало с радост са пили от него. И ако човекът, който има заслугата за неговото откриване, иска да запази доброто си име сред племето, той трябва да докаже дарбите си, като открива все нови и чисти извори.
Ако авторът, виждайки се ограничен в един-единствен вид сюжети, се опита да поддържа репутацията си, като внася нещо ново в същите теми, които някога са му спечелили успех, след известно време той непременно, по твърде явни причини ще се провали. Ако подражава отблизо на разказите, които по-рано са имали успех, той е обречен „да се чуди защо вече не се харесват“. Ако пък се помъчи да третира същите теми от друга гледна точка, скоро ще открие, че всичко, което в тях е очевидно, красиво и естествено, отдавна е изчерпано, и за да постигне необходимия чар на свежестта, се принуждава да прибегне към карикатура и за да не бъде банален, става екстравагантен.
Може би не е необходимо да се изброяват многобройните причини, поради които авторът на „Шотландски романи“, както тогава почти всички ги наричаха, имаше желание да опита силите си в чисто английски сюжет. Същевременно той целеше да представи на читателската публика този свой опит като творба на един нов кандидат за нейното благоволение, защото не искаше този нов труд на автора на „Уейвърли“ да бъде посрещнат с никакво предубеждение — било то благоприятно или не. Поради причини, които ще споменем по-късно, това намерение впоследствие бе изоставено.
1
Под това име са известни романите на Уолтър Скот със сюжети от шотландската история. — Б. пр.