— Защото нямаш друг избор, евреино — отвърна строго рицарят. — Ако сега ти се намираше в съкровищницата си в Йорк и аз те молех да ми дадеш назаем пари, ти щеше да диктуваш и срока на изплащането, и гаранцията. Но тази тъмница е моята съкровищница. Тук ти си в ръцете ми и аз вече не ще благоволя да повтарям условията, при които ще ти дам свободата.
Евреинът изпъшка тежко.
— Поне — каза той, — поне ми върни заедно със собствената свобода и свободата на моите спътници. Те ме презираха като евреин и все пак се смилиха над бедите ми и именно защото се забавиха по пътя, за да ми помогнат, трябва сега да споделят злото с мен. Пък и те може би ще дадат нещо за откупа ми.
— Ако говориш за онези саксонски простаци — каза Фрон де Бьоф, — техният откуп зависи от други условия. Предупреждавам те, евреино, да се грижиш за собствените си работи и да не се месиш в чуждите.
— Значи, тогава — продължи Исак — ще освободите мен и ранения ми приятел?
— Втори път ли трябва да ти препоръчвам, сине Израилев — каза Фрон де Бьоф, — да си гледаш своите работи и да не се месиш в чуждите? Щом вече си направил избора си, остава само да платиш откупа, и то в най-кратък срок.
— И все пак изслушай ме — рече Исак — заради самото това богатство, което желаеш да получиш за сметка на…
Тук той се спря от страх да не раздразни свирепия норманец. Но Фрон де Бьоф само се изсмя и сам попълни думата, която евреинът се бе поколебал да произнесе.
— Искаш да кажеш, Исак, за сметка на съвестта си. Защо се спря, аз ти повтарям, че съм разбран човек. Аз мога да понеса упреците на тоз, който губи, па макар и да е евреин. Ти не се показа така търпелив, Исак, когато търсеше правосъдие срещу Джак Фицдотеръл затова, че те нарекъл лихвар-кръвопиец, след като си му глътнал цялото наследство.
— Заклевам се в Талмуда111 — възрази евреинът, — че ваша милост е погрешно осведомен по този въпрос. Фицдотеръл извади кама срещу мен в собствената ми стая, защото исках да ми върне собственото ми сребро. Срокът за плащане беше по пасхата.
— Не ме интересува какво е направил — каза Фрон де Бьоф. — Въпросът е кога ще получа туй, което ми дължиш? Кога ще получа сребърниците, Исак?
— Нека дъщеря ми Ребека отиде в Йорк — отвърна Исак, — придружена от твои сигурни хора, благородни рицарю, и щом може да се върне пратеник на кон оттам, богатството… — тук той изпъшка дълбоко, но прибави след няколко секунди — богатството ще бъде преброено на същия този под.
— Дъщеря ти ли! — извика Фрон де Бьоф привидно изненадан. — Де да бях знаел! Аз мислех, че онова чернооко момиче е твоя държанка и по обичая на древните патриарси и герои, които са ни дали хубав пример в това отношение, я дадох за робиня на сър Брайън де Боа Жилбер.
Викът, който се изтръгна от гърдите на Исак при тази жестока вест, отекна във всички сводове на тъмницата и така слиса двамата сарацини, че те изпуснаха евреина. Той се възползува от свободата си и се хвърли на пода, като прегърна колената на Фрон де Бьоф.
— Вземи всичко, което искаш, почтени рицарю — замоли се той, — вземи ми десеторно повече, разори ме, нека стигна до просешка тояга, ако щеш — не, прободи ме с камата си, изпечи ме на тази пещ, но пощади дъщеря ми, пусни я да си върви, без да накърниш честта й! В името на майка ти, която те е родила, пощади честта на една беззащитна девойка! Тя е образ и подобие на моята покойна Рахил и последното от шестте деца, която тя дари с любовта си. Нима ще лишиш един вдовец от последната му утеха? Нима искаш да принудиш един баща да предпочете единственото му останало дете да легне до покойната си майка в гробницата на дедите ни?
— Наистина — рече норманецът малко поомекнал — де да бях знаел това преди! Аз си мислех, че твоето племе обича само кесията си.
— Макар че сме евреи, не мисли тъй лошо за нас — рече Исак в желанието си да използува проявеното за момент съчувствие. — И подгонената лисица, и измъчената дива котка обича малките си — презряното и преследвано Аврамово племе обича своите чада!
— Тъй да бъде — каза Фрон де Бьоф, — за в бъдеще ще вярвам, че е така заради тебе, Исак, но сега няма полза от това. Не мога да поправя станалото и това, което има да става. Дал съм дума на другаря си по оръжие и няма да я наруша заради десет евреи и за още толкова еврейки. Пък и защо мислиш, че нещо лошо ще сполети момичето, даже и да стане плячка на Боа Жилбер?
— Непременно ще я сполети зло! — извика Исак, кършейки ръце. — Кога е било един тамплиер да причини друго освен жестокост на мъжете и безчестие на жените?
— Невярно куче — каза Фрон де Бьоф със святкащи очи и вероятно доволен, че има нов повод да разпали гнева си. — Не светотатствай против светия орден на сионския храм, ами се погрижи за обещания откуп, иначе тежко на еврейската ти мутра!