— Вземи ги, добри приятелю — рече тя, — и за бога, бъди милостив към мене и стария ми баща. Тези украшения са скъпи, но те са нищо в сравнение с това, което той е готов да даде, за да бъдем освободени здрави и невредими от този замък.
— Прелестно цвете на Палестина — отвърна разбойникът, — тези ориенталски бисери отстъпват по белота пред твоите зъби. Блестящите диаманти не могат да се сравнят с очите ти. А откак съм поел този жесток занаят, заклел съм се да предпочитам красотата пред богатството.
— Не върши такъв грях спрямо себе си — каза Ребека. — Приеми откупа и бъди милостив. Със златото можеш да си купиш удоволствия, а ако се отнесеш зле с нас, ще спечелиш само угризения. Баща ми ще задоволи всичките ти искания. Ако си разумен, можеш с плячката от нашето освобождение да си откупиш правото да станеш пак пълнокръвен член на обществото, можеш да получиш опрощение за миналите си грешки и да не бъдеш принуден вече да правиш нови.
— Хубави съвети ми даваш — отвърна разбойникът на френски, тъй като вероятно му бе трудно да поддържа на саксонски разговора, който Ребека бе подхванала на този език, — но знай, светла лилия от долината на Бака, че баща ти вече се намира в ръцете на един мощен алхимик, който може да превърне в злато и сребро дори и ръждясалите решетки на един зандан. Старият Исак е подложен на една процедура, която ще изстиска от него всичко, което му е скъпо, без моя помощ и без твоите молби. Твоят откуп ще се изплати с твоята любов и красота — никаква друга монета не ще приема.
— Ти не си разбойник — каза Ребека на същия език. — Никой разбойник не би се отказал от такива предложения. Никой разбойник в тази страна не си служи с езика, на който говориш ти. Не си разбойник, а норманец — норманец, и то може би от благородно потекло. О, покажи се благороден и в деянията си и хвърли тази страшна маска на насилие и жестокост.
— А ти, която умееш тъй вярно да отгатваш — каза Брайън де Боа Жилбер, дръпвайки мантията от лицето си, — ти не си истинска дъщеря на Израел, а по всичко освен по младост и по красота, си самата магьосница на Ендор. Да, аз не съм разбойник, красив саронски нарцис. Аз съм човек, който по-скоро ще отрупа ръцете и шията ти с бисери, които тъй много ти приличат, отколкото да ти ги отнеме.
— Какво искаш от мене, ако не богатството ми? — запита Ребека. — Между нас не може да има никаква връзка — ти си християнин, а аз — еврейка. Нашият брак е противен на законите на църквата и на синагогата.
— Вярно е — изсмя се тамплиерът. — Да се оженя за еврейка! Despardieux!115 Туй няма да стане, па макар тя да е савската царица! Но знай освен това, прелестна дъщеря на Сиона, че дори най-християнският крал да ми предложи за жена най-хубавата си щерка с Лангедок като зестра, аз пак не бих могъл да се оженя за нея. Обетът ми не ми разрешава да обичам коя и да е девица освен par amours116, както ще обичам тебе. Аз съм тамплиер. Ето кръста на моя свещен орден.
— Нима се осмеляваш да се позоваваш на него в случай като настоящия? — запита Ребека.
— Ако го правя, това тебе не те засяга, защото ти не вярваш в свещения символ на нашето спасение.
— Аз вярвам това, което са ме учили дедите ми — отвърна Ребека — и нека бог ми прости, ако вярата ми е погрешна! Но ти, рицарю, каква е твоята вяра, щом тъй безцеремонно се позоваваш на това, което считаш най-свято, в момента, когато си на път да нарушиш най-тържествения си обет като рицар и като монах?
— Ти проповядваш хубаво и мъдро, о дъще на Сирах117 — отговори тамплиерът, — но, нежна светице, твоите ограничени еврейски предразсъдъци не ти позволяват да разбереш нашите високи привилегии. Бракът би бил неопростим грях за един тамплиер, но каквато и по-малка лудория да извърша, тя лесно ще ми бъде опростена при следния събор на нашия орден. Дори и най-мъдрият измежду царете, дори и баща му118, чийто пример ще признаеш като достоен за подражание, не е имал по-широки привилегии от тези, които ние, бедните воини от храма Сионов, сме си спечелили с нашата ревност в негова защита. Защитниците на Соломоновия храм могат да претендират за свобода по примера на Соломона.