— Ако четеш светото писание и житията на светиите — каза еврейката — само колкото да оправдаеш своята слободия и разврат, ти вършиш престъпление като човек, който извлича отрова от най-полезните и лечебни билки.
Огън проблесна в очите на тамплиера при този упрек.
— Слушай, Ребека — каза той. — Досега ти говорих кротко, но отсега нататък езикът ми ще бъде език на завоевател. Ти си пленница на моя лък и на моето копие и си подчинена на волята ми по законите на всички народи. Аз няма да отстъпя нищичко от правата си, нито пък ще се въздържа да получа чрез насилие това, което отказваш на молбите ми.
— Спри! — извика Ребека. — Спри и ме изслушай, преди да се опиташ да извършиш такъв смъртен грях! Наистина ти можеш да надвиеш над силите ми, защото бог е сътворил жената слаба И я е поверил на мъжа да я брани в своето великодушие. Но аз ще разглася твоето престъпление, тамплиере, от единия край на Европа до другия. Суеверието на твоите събратя ще ми спечели това, което тяхното състрадание може би ще ми откаже. Всеки събор, всяка прецептория119 на ордена ти ще узнае, че ти си съгрешил с еврейка като еретик. Тези, които не трепват пред престъплението ти, ще те прокълнат, задето си опетнил дотам кръста, който носиш, и си тръгнал подир една дъщеря на моя народ.
— Ти имаш остър ум, еврейко — отвърна тамплиерът, който добре знаеше, че тя говори истината и че правилата на ордена му порицаваха по най-категоричен начин и под страх от най-тежки наказания подобни похождения и че в някои случаи провинените са били лишавани от званията им, — да, ти имаш остър ум. Но твоят разобличителен глас трябва да бъде наистина много силен, за да се чуе зад железните стени на този замък. Сред тези стени заглъхват всички роптания, вопли, всеки зов за правосъдие и всеки вик за помощ. Само едно може да те спаси, Ребека. Примири се със съдбата си, приеми нашата вяра и ти ще излезеш оттук с такъв блясък, че много нормански дами ще трябва да отстъпят пред великолепието и красотата на любимката на най-смелия защитник на светия храм господен.
— Да се примиря със съдбата си! — извика Ребека. — Велики боже, с каква съдба? Да приема твоята вяра — каква е твоята вяра, щом може да закриля такъв престъпник! Ти си бил най-смелият защитник на храма господен! Долен рицар и монах клетвопрестъпник! Аз плюя на тебе и не се боя!. Богът Аврамов дава спасение на своята дъщеря — дори и от този адски позор!
С тези думи тя бързо отвори решетъчния прозорец, който водеше към терасата, и за миг се намери върху парапета, надвиснал над огромната пропаст. Изненадан от тази отчаяна постъпка, тъй като досега Ребека бе стояла съвсем неподвижна, Боа Жилбер не успя да я спре или да й попречи. Когато понечи да се приближи до нея, тя извика: „Не мърдай, горди тамплиере, или, ако щеш, приближи се! Ако направиш една стъпка към мен, ще се хвърля в пропастта; тялото ми ще се смачка и ще изгуби човешкия си вид, преди да го оставя да стане жертва на твоята животинска страст.“
Докато говореше това, тя сключи ръце и ги протегна към небето, сякаш измолваше милост за душата си, преди да направи фаталната крачка. Тамплиерът се поколеба и неговата решителност, която никога не се бе огъвала от състрадание или мъка, сега отстъпи пред възхищението му от нейната смелост.
— Слез, неразумно момиче! — рече той. — Заклевам се в земята, морето и небето, че не ще ти сторя нищо зло.
— Не ти вярвам, тамплиере — отвърна Ребека. — Ти ме научи правилно да ценя добродетелите на твоя орден. Следващият събор на ордена ще ти опрости нарушението на една клетва, чието спазване засяга само честта или безчестието на една злочеста еврейска девойка.
— Ти си несправедлива към мен — разпали се тамплиерът. — Заклевам ти се в името, което нося, в кръста на гърдите си, в сабята на бедрото си, заклевам ти се в стария си фамилен герб — аз няма да ти сторя нищо зло. Ако не заради себе си, то спри заради баща си! Аз ще бъда негов закрилник, а в този замък той ще се нуждае от мощна закрила.
— Уви! — въздъхна Ребека. — Твърде добре знам, че е така, но смея ли да ти повярвам?
— Нека оръжието ми да се покрие с позор и името ми да се почерни — каза Брайън де Боа Жилбер, — ако някога имаш причина да се оплачеш от мене! Аз съм нарушил много закони и много, правилници, но думата си — никога!