— Моля ти се в името на християнската любов, преподобни отче — отговори тя на собствения му език, — благоволи да дойдеш и да дадеш духовната си утеха на един ранен затворник, който лежи в този замък, и да проявиш състрадание към него и към нас, както те учи светото ти призвание. Твоят манастир ще има за това добро дело нечувани облаги.
— Дъще — рече смутеният Седрик, — времето, с което разполагам в този замък, не ми позволява да изпълня задълженията си. Трябва веднага да си вървя — това е въпрос на живот и смърт.
— И все пак, отче — настояваше молителката, — нека те помоля в името на обета, който си дал, да не отминеш, без да дадеш съвет и подкрепа на изложените на опасност нещастници.
— Дано злият дух те грабне и да отлети с тебе, та да ме остави в Ифрин129 при душите на Один и Тор130! — рече Седрик раздразнен и сигурно щеше да продължи в същия дух, съвсем неподходящ за ролята му на духовник, когато разговорът им бе прекъснат от острия глас на Ърфрид, старицата от кулата.
— Така ли, хубостнице! — обърна се тя към жената. — Така ли се отплащаш за добрината, която ти сторих, като те пуснах от затворническата ти килия, а? Принуждаваш, значи, преподобния отец да прибегне до груби думи, за да се отърве от една нахална еврейка!
— Еврейка ли? — каза Седрик, възползувайки се от този случай, за да се измъкне. — Пусни ме да мина, жено! Да не си посмяла да ме спреш! Аз току-що се връщам от изпълнение на светите си обязаности и не искам да се осквернявам.
— Ела насам, отче — каза старицата, — ти си странник в този замък и не можеш да излезеш без водач. Ела насам, защото аз искам да поговоря с тебе. А ти, дъще на прокълнато племе, върни се в стаята на болния и се грижи за него, докато се върна. Тежко ти, ако пак излезеш без мое позволение!
Ребека се оттегли. Молбите й бяха принудили Ърфрид да й позволи да излезе от куличката и Ърфрид се бе възползувала от услугите й именно там, където самата Ребека желаеше да ги отдаде — край леглото на ранения Айвънхоу. Схващайки опасността на положението и готова да се възползва от всяко възможно средство за спасение, у Ребека се бяха породили надежди, когато узна от Ърфрид, че някакъв духовник е проникнал в този замък на безбожници. Затова тя следеше връщането на мнимия свещеник с цел да го заговори и да го заинтересува за съдбата на пленниците. Читателят вече знае доколко бе успяла.
ГЛАВА XXVII
След като Ърфрид с викове и закани прогони Ребека обратно в стаята, от която бе излязла, тя заведе Седрик против волята му в една стаичка и внимателно залости вратата. После взе една кана с вино и две чаши, сложи ги на масата и каза с тон, който по-скоро констатираше факта, отколкото питаше за сведения:
— Ти си саксонец, отче, не отричай.
Като забеляза, че Седрик не бърза да отговори, тя продължи:
— Звукът на родния ми език е сладък за слуха ми, макар че рядко го чувам, и то от устата на нещастните, унизени крепостници, на конто високомерните нормани налагат най-тежката работа в тази къща. Ти си саксонец, отче, саксонец, и то свободен, само дето си божи служител. Гласът ти звучи сладко в ушите ми.
— Нима саксонски свещеници никога не идват в този дом? — запита Седрик. — Чини ми се, че техен дълг е да утешат прокудените и подтиснати чада на тази страна.
— Не идват, пък и ако дойдат, предпочитат да гуляят на трапезата на победителите — отговори Ърфрид, — отколкото да слушат стенанията на сънародниците си. Поне така разправят за тях, аз самата не мога да кажа. От десет години насам вратите на този замък са се отваряли само за развратния нормански капелан, който правеше компания на Фрон де Бьоф във вечерните му пиршества и който отдавна е повикан горе да даде сметка за делата си. Но ти си саксонец, саксонски свещеник, и аз искам да те питам нещо.
— Саксонец съм — отвърна Седрик, — но едва ли съм достоен за името на свещеник. Пусни ме да си ходя — заклевам те, че ще се върна или ще изпратя по-достоен мой събрат да чуе изповедта ти.
— Почакай още малко — каза Ърфрид. — Звукът на този глас, който слушаш сега, скоро ще заглъхне в студената земя и аз не искам да вляза в нея такъв звяр, какъвто съм приживе. Но виното трябва да ми даде сили да разкажа ужасната си история.