— Не отговарям на покана за бой от страна на мой пленник — отвърна Фрон де Бьоф, — нито пък ще му отговориш ти, Морис де Брейси. Джайлз — продължи той, — закачи ръкавицата на франклина на оня еленов рог. Нека виси там, докато той е отново свободен. Ако и тогава си позволи да я поиска или да твърди, че е бил незаконно в плен при мен, кълна се в пояса на свети Христофор, че ще срещне човек, който никога не е отказвал да срещне врага на кон или в ръкопашен бой, сам или подкрепен от васалите си.
След тези думи саксонските пленници бяха отведени тъкмо в момента, когато влезе монахът Амброуз, очевидно много развълнуван.
— Това е истинският pax vobiscum — рече Уомба, като мина край преподобния брат. — Другите бяха фалшиви.
— Света Богородице! — рече монахът на събраните рицари. — Най-после съм в безопасност и сред християни.
— Наистина си в безопасност — отвърна де Брейси, — а що се отнася до християни — ето ти тука смелия барон Реджиналд Фрон де Бьоф, който най-много се отвращава от евреите, и достойния рицар тамплиер Брайън де Боа Жилбер, чийто занаят е да убива сарацини. Ако това не са белези на християни, то не знам какви други белези имат те.
— Вие сте приятели и съюзници на преподобния ни отец в името господне Еймър, абат на Жорво — каза монахът, без да забележи тона на де Брейси, — и вие сте длъжни да му помогнете и като рицари, и от християнско милосърдие, защото, както казва блаженият свети Августин в своя трактат „De Civitate Dei“137
— По дяволите какво казва свети Августин! — прекъсна го Фрон де Бьоф. — Я кажи какво имаш ти да казваш, попе. Нямаме много време да слушаме цитати от светите отци.
— Sancta Maria!138 — възкликна отец Амброуз. — Колко лесно се гневят непосветените миряни! Но нека ви бъде известно, доблестни рицари, че някакви негодници и убийци, забравили страх божи и почит към божията църква, въпреки нарежданията на папската вула, Si quis, suadente Diabolo…139
— Братко калугер — прекъсна го пак Фрон де Бьоф, — всичко това ни е известно или можем поне да си го представим. Кажи ни ясно — пленен ли е господарят ти игумен и от кого?
— Разбира се — каза Амброуз, — той е в ръцете на синовете Велиалови140, които вилнеят в тези гори и нехаят за светия закон, който гласи: „Не докосвай миропомазания от мене и не прави зло на моите пророци.“
— Ето ви нова работа за нашите мечове, господа — обърна се Фрон де Бьоф към другарите си. — Значи, вместо да ни подкрепи, абатът на Жорво иска помощ от нас? Голяма файда има човек от тези лениви типове, когато си има най-много работа! Но говори, попе, и кажи веднага какво очаква господарят ти от нас?
— С ваше разрешение — започна пак Амброуз, — след като насилствено хванаха преподобния ми началник противно на светия закон, който току-що цитирах, и след като синовете Велиалови претърсиха торбата и кесията му и му взеха двеста марки чисто и пречисто злато, те му искаха още една голяма сума пари, за да го пуснат. Затова преподобният ни отец в името господне ви моли като скъпи свои приятели да го избавите, като платите откупа, който искат, или със силата на оръжието си — както вие намерите за добре.
— Дано сатаната вразуми игумена! — каза Фрон де Бьоф. — Сигурно хубавичко си е пийнал тази сутрин! Та къде е чувал твоят господар нормански барон да си развърже кесията, за да избави един свещеник, чиито торби със злато са десет пъти по-тежки от неговите! А как можем да му помогнем с храбростта си, когато сме обградени от неприятел, десет пъти по-многоброен от нас, и всеки момент очакваме нападение?
— Точно туй исках да ви кажа — рече монахът, — ако не бяхте избързали да ме прекъснете. Но, бог да ми е на помощ, аз съм стар и тези страшни нападения объркаха мозъка ми. Но вярно е, че те са се събрали като на лагер и строят насип срещу стените на замъка.
— На бойниците! — извика де Брейси. — Да видим какво правят тези негодници вънка! — С тези думи той отвори един прозорец с решетка, който водеше към една издадена тераса, и веднага се провикна:
— Свети Денисе! Старият монах ни е донесъл вярна вест! Те мъкнат дъски и грамадни щитове и стрелците се трупат по края на гората като облаци пред буря!
Реджиналд Фрон де Бьоф също огледа полето и веднага грабна рога си. Като изсвири продължително и гръмко, той заповяда на своите хора да заемат местата си върху стените.
— Де Брейси, погрижи се за източната страна, където стените са най-ниски. Благородни Боа Жилбер, твоят занаят добре те е научил и да нападаш, и да се отбраняваш — ти се заеми със западната страна. Аз самият ще пазя външния вход. Но, благородни приятели, не ограничавайте усилията си само на едно място. Днес ние трябва да бъдем навсякъде и ако е възможно, да се умножим, та лично да помогнем и да облекчим положението там, където най-яростно атакува врагът. Ние сме малцина, но нашата пъргавина и смелост може да замести тази слабост, тъй като имаме работа с негодници и селяци.