Всички тези свои наблюдения тя бързо съобщи на Айвънхоу и прибави:
— Целият край на гората като че ли е заграден със стрелци, макар че малцина са излезли навън от тъмните й сенки.
— Под какво знаме? — запита Айвънхоу.
— Не виждам никакво бойно знаме — отговори Ребека.
— Странно нововъведение — промърмори рицарят — да се щурмува такъв замък, без да се развее пряпорец! Виждаш ли кои са водачите им?
— Най-добре се вижда един рицар в черни доспехи — каза еврейката. — Само той носи броня от главата до петите и изглежда, че командва всички наоколо.
— Вижда ли се гербът на щита му? — запита пак Айвънхоу.
— Да, нещо подобно на железен прът и син катанец на черен фон.
— Сини конски букаи и резе! — каза Айвънхоу. — Не знам кой може сега да носи тази емблема, но мисля, че би могла да бъде моя собствена. Не виждаш ли девиза?
— От толкова далече едва виждам самия герб — отвърна Ребека, — но когато слънцето блесне над полето, вижда се това, което ти описах.
— Не се ли забелязват други вождове? — продължи нетърпеливо да разпитва Айвънхоу.
— Оттук не виждам никакъв по-забележителен воин — каза Ребека, — но сигурно замъкът е нападнат и от другата страна. Те сякаш ей сега се готвят да настъпят! Боже сионов, пази ни! Каква ужасна гледка! Тези, които вървят най-напред, носят огромни щитове и защитни дъски, другите ги следват, опъвайки лъковете си. Те вдигат лъкове. Боже Мойсеев, прости на своите създания!
Описанието й внезапно бе прекъснато от сигнала за нападение, даден с остър звук на рог, на който веднага отговориха норманските фанфари от бойниците. Заедно с тъпия и глух шум на барабаните те отвърнаха предизвикателно и дръзко на зова на рога. Виковете на двете страни още повече увеличиха страшната глъч — нападателите се провикваха: „Свети Георги да пази весела Англия!“, а норманите им отговаряха гръмко с бойния зов на различните командири: „En avant De Bracy! Beauseant! Beauseant! — Front de Boeuf a la rescousse!“143
Но борбата не можеше да се реши само с викове, и отчаяните усилия на нападателите срещнаха също такава енергична съпротива от страна на обсадените. Стрелците, подготвени на своите ловни занимания за най-умело ползване на големия лък, стреляха (да употребим хубавия тогавашен израз) така единно, че нито един пункт, на който можеше да се появи защитник, не отбягваше от дългите им цял аршин стрели. От тези тежки изстрели, които продължаваха да се сипят гъсти и остри като град, всяка стрела, насочена по свой прицел, и десетки по всяка амбразура и отвор на парапетите, по всеки прозорец, на който понякога се появяваше или можеше да се появи защитник — от тези непрекъснати изстрели бяха убити двама-трима от защитниците на крепостта и неколцина други бяха ранени. Но спокойни в своите брони и под прикритието, където бяха застанали, хората на Фрон де Бьоф и на съюзниците му оказаха упорита съпротива, равна на бесния щурм на нападателите, и отговаряха на непрекъснатия плътен дъжд от стрели със своите големи лъкове, прашки и други оръжия. И тъй като нападателите бяха по необходимост по-зле защитени, те им нанесоха повече щети, отколкото сами претърпяха. Свистенето на стрелите и другите оръжия от двете страни се прекъсваше само от викове, които се разнасяха, когато едните или другите нанасяха или претърпяваха някоя по-тежка загуба.
— А пък аз съм принуден да лежа тука като някой немощен монах — окайваше се Айвънхоу, — докато други разиграват тази игра, от която зависи свободата или смъртта ми! Погледни пак през прозореца, добра девойко, но внимавай да не те забележат стрелците долу… Погледни още веднъж и ми кажи настъпват ли вече да щурмуват.