— Всичко това няма да ти помогне — каза водачът на разбойниците. — Исак, произнеси се колко може да плати той, без да му одерем кожата.
— Шестстотин крони добрият абат може спокойно да плати на благородните ви особи, без да стане по-твърдо креслото му — каза Исак.
— Шестстотин крони — повтори разбойникът със сериозен тон. — Това ще ме задоволи, добре го каза, Исак, шестстотин крони. Това е решението, отче игумене!
— Това е решението — викнаха всички разбойници. — Самият Соломон не би могъл да отсъди по-мъдро.
— Ти чу съдбата си, абате — рече водачът.
— Да не сте луди, господа! — каза абатът. — Откъде ще намеря такава сума? Та дори да продам дарохранителницата и свещниците от олтара в Жорво, не мога събра половината от тази сума. Пък и за тази цел ще трябва сам да отида в Жорво. Като заложници можете да задържите двамата ми свещеници.
— Това значи да ти имаме сляпо доверие — отвърна разбойникът. — Не, тебе ще задържим, абате, а тях ще пратим да донесат откупа. А дотогава ще те гощаваме с мръвки от еленско месо и чашка вино. Ако си любител на лова, ще видиш такъв лов, какъвто в твоя северен край не си и сънувал.
— Или, ако искате — каза Исак в желанието си да спечели благоволението на разбойниците, — мога да пратя в Йорк за шестстотин крони от известни суми в мое притежание, ако достопочтеният абат се съгласи да ми даде разписка.
— Той ще ти даде, каквото поискаш, Исак — бе отговорът на водача, — а ти ще броиш парите, с които ще изкупиш и своята свобода, и свободата на абата.
— И моята! Ах, смелчаги мои — възкликна евреинът, — та аз съм грохнал и разорен човек! Да ви платя петдесет крони, значи просяшката тояга да ми стане спътник, докато съм жив.
— Абатът ще разреши въпроса — отвърна водачът. — Какво ще кажеш, отче Еймър? Евреинът има ли достатъчно средства за един добър откуп?
— Дали има достатъчно средства! — отговори абатът. — Та той не е ли Исак от Йорк, достатъчно богат да освободи от робство десетте племена на Израел, пленени от асирийците? Лично аз почти не съм се срещал с него, но нашият иконом и ковчежникът са имали много вземане-даване с него; а къщата му в Йорк, казват, била натъпкана с толкова много злато и сребро, че е срам за една християнска страна. Всички християни не могат да се начудят как е възможно да се оставят такива усойници да пропълзят до самото сърце на държавата, дори на самата света църква, с мръсно лихварство и изнудване.
— Стой, отче — каза евреинът, — смекчи и успокой гнева си. Моля ваше преподобие да си припомни, че никому не давам парите си насила. Но когато духовници или миряни, принцове или абати, рицари или свещеници идват и чукат на вратата на Исак, за да заемат жълтиците му, те не държат такъв груб език. Тогава казват: „Приятелю Исак, ще ни направиш ли тази услуга? Ще спазим срока, кълнем се в бога!“ или: „Добри Исак, ако някога си услужвал някому, прояви се като приятел на човек в нужда!“ А когато дойде уреченият ден и си поискам парите, чувам само: „Проклети евреино!“ и „Проклятието на Египет да падне върху племето ти!“ и подобни приказки, които способстват да се настрои простият, нецивилизован народ срещу нещастните чужденци!
— Абате — обърна се към него разбойникът, — макар и евреин, в случая човекът казва право. Затова определи неговия откуп, както той определи твоя, без повече ругатни.
— Само един latro famosus164 — название, което ще обясня при друг случай — би поставил християнски духовник и непокръстен евреин на равна нога. Но щом искате от мен да кажа колко струва този подлец, аз ви казвам най-откровено, че бихте останали изиграни, ако вземете от него един грош по-малко от хиляда крони.
— Това е решението! — викна главатарят на разбойниците.
— Това е решението! — провикнаха се, данъчните му експерти. — Християнинът прояви доброто си възпитание и се показа по-щедър към нас, отколкото евреинът.
— Богът на моите отци да ми се притече на помощ! — възкликна евреинът. — Да не искате да погребете едно разорено същество? Днес загубих детето си, да не искате да ме лишите от препитанието ми?
— Щом си загубил детето си, ще имаш да се грижиш за един човек по-малко, евреино — каза Еймър.
— Уви! Отче — обърна се към него Исак, — по силата на вашия закон нямате възможност да знаете колко едно обичано дете е свързано със струните на сърцето ни. Ах, Ребека! Дъщеря на любимата ми Рахил! Всяко листо на онова дърво да беше жълтица и всяка жълтица да беше моя, бих дал всичкото това огромно богатство, за да узная дали си жива и дали си се откопчила от ръцете на назарянина!