— Безпринципни мародери! — възмути се той. — Ако някога стана крал на Англия, бих обесил такива — нарушители на закона над подвижните мостове на собствените им замъци.
— Но за да станете крал на Англия — каза неговият Ahithophel173 спокойно, — се налага не само ваше височество да търпите нарушенията на тези безпринципни мародери, но да ги защитите, въпреки похвалното ви усърдие за спазването на законите, които те имат обичай да престъпват! Хубава помощ ще видим, ако простаците саксонци вече са осъществили намеренията на ваше височество да превърнат феодалните подвижни мостове в бесилки. А онзи смелчага Седрик ми се вижда от тези, комуто би хрумнала подобна фантазия. Ваше височество си дава сметка, че би било опасно да направи и крачка без Фрон де Бьоф, де Брейси и тамплиера. А все пак сме отишли твърде далеч, за да можем безопасно да отстъпим.
Принц Джон се удари по челото от нетърпение, сетне закрачи из стаята.
— Подлеци — рече той, — долни предатели, подлеци, да ме изоставят в такъв критичен момент!
— По-скоро кажете луди хора, празноглави и лекомислени — рече Уолдемар, — които непременно държат да правят глупави шеги, когато предстои такава сериозна работа.
— Какво да правим? — запита принцът, като се спря пред Уолдемар.
— Не зная какво може да се направи — отвърна съветникът му. — Освен това, за което вече съм се разпоредил. Аз дойдох при вас, за да оплакваме това лошо положение едва когато бях направил всичко, което бе по силите ми, за да го оправя.
— Ти всякога си бил моят ангел-хранител, Уолдемар — каза принцът. — С такъв пръв министър — съветник по всички въпроси, царуването на Джон ще бъде прославено в нашата история. Какви заповеди си издал?
— Заповядах на Луи Уинкелбранд, заместника на де Брейси, да изсвири фанфарите за поход, да дигне знамето му и да поеме веднага за замъка на Фрон де Бьоф, за да помогне, както може, на нашите приятели.
Принц Джон се изчерви от гордост като разглезено дете, което решава, че са го обидили.
— В името на бога! — каза той. — Уолдемар Фицърс, твърде много си си позволил! Прекалено нахалство е от твоя страна да наредиш да свирят фанфарите или да издигат знаме в града, където се намирам аз, без изрична заповед от мен!
— Моля ваше височество за прошка — каза Фицърс, който тайно проклинаше празната суетност на своя покровител, — но когато времето е късо и дори загубата на няколко минути може да е фатална, счетох за най-добре да поема върху себе си товара по въпрос, който е от такова първостепенно значение за вашите интереси.
— Прощава ти се, Фицърс — каза принцът сериозно. — Целта ти изкупва прибързаното ти безразсъдство. Но кой иде насреща? В името на светия кръст, самият де Брейси! И в какъв необикновен вид ми се представя!
Действително бе де Брейси, „изпръскан с кръв от острите шпори, цял пламнал от бясна езда“. Доспехите му носеха много следи от скорошното упорито сражение. Те бяха повредени, замърсени, изплескани с кръв на много места и покрити с кал и прах от перата на шлема чак до шпорите. Като освободи шлема си, той го сне и го постави на масата. За момент застана неподвижно, сякаш да се окопити, преди да разкаже новините, които носеше.
— Де Брейси — обърна се принц Джон към него, — какво означава това? Заповядвам ти, говори! Да не са вдигнали бунт саксонците?
— Говори, де Брейси! — каза Фицърс почти едновременно с господаря си. — Ти преди се държеше мъжки. Къде е тамплиерът? Къде е Фрон де Бьоф?
— Тамплиерът избяга — заговори де Брейси. — Фрон де Бьоф вече няма да го видите. Той си намери червен гроб между горящите греди на собствения си замък и само аз успях да избягам, за да ви донеса тази вест.
— Не ни топли тя — каза Уолдемар, — макар че говориш за огън и пожари.
— Най-лошата вест още не съм изказал — отвърна де Брейси. И пристъпвайки към принц Джон, той продължи бавно и натъртено: — Ричард е в Англия. Аз го видях и говорих с него.
Принц Джон пребледня, политна и за да се задържи, хвана се за гърба на една дъбова пейка, досущ като човек, пронизан от стрела в гърдите.
— Бълнуваш, де Брейси — каза Фицърс, — не може да бъде.