— Вярно е като самата истина — отвърна де Брейси. — Бях негов пленник и говорих с него.
— С Ричард Плантагенет, казваш? — продължи да го разпитва Фицърс.
— С Ричард Плантагенет — отвърна де Брейси. — С Ричард Лъвското сърце. С Ричард Английски.
— И си бил негов пленник? — повтори Уолдемар. — Значи, той възглавява войска?
— Не, около него имаше само една шепа стрелци. И те не знаят кой е той. Чух го да казва, че се готвел да си тръгва, той се присъединил към тях само за да помогне при щурмуването на замъка.
— Вярно — каза Фицърс, — такива ги върши Ричард. Истински странстващ рицар, готов да скита, да търси опасни приключения, уповавайки се само на ръката си, като сър Тай или сър Бевис174 докато важните държавни работи дремят и той е изложен на опасност. Какво възнамеряваш да правиш, де Брейси?
— Аз ли? Предложих на Ричард услугите на моите кондотиери, но той отказа. Ще ги поведа към Хъл, ще хвана каквито кораби има и ще отплувам за Франция. В тези бурни времена един деен човек винаги ще намери работа. А ти, Уолдемар, ще вземеш или копието и щита, ще оставиш ли политиката и да тръгнеш с мен да делим съдбата, която бог ни отреди?
— Много съм стар, Морис, пък имам и дъщеря — отвърна Уолдемар.
— Дай ми я, Фицърс, ще я поддържам, както подобава на ранга й, с помощта на копието и стремето.
— Не — отвърна Фицърс. — Ще потърся убежище в църквата „Свети Петър“. Архиепископът е мой побратим.
По време на този разговор принц Джон постепенно се свести от унеса, в който бе изпаднал, като чу тази неочаквана вест, и можа да следи разговора между последователите си. „Те ме изоставят. — помисли си той, те се държат за мен, колкото изсъхнал лист се държи за клончето, когато го духне вятърът! Всички дяволи в ада! Не мога ли да намисля как да действам, когато ме изоставят тези подлеци?“ Той се поспря и в принудения смях, с който най-после се [???]
— Ха-ха-ха! Добри мои господа, в името на светлината от челото на светата Дева, аз ви смятах за умни мъже, за смели мъже, находчиви мъже, любители на разкоша. А вие захвърлихте богатство, почести, удоволствия, всичко, което ви обещаваше благородната ви игра в момента, когато може да я спечелите с един смел удар.
— Не ви разбирам — каза де Брейси. — Щом се разчуе за завръщането на Ричард, той ще поведе своя армия и с нас е свършено. Бих ви посъветвал или да избягате във Франция, или да потърсите закрилата на майка си.
— За себе си не търся безопасност — каза принц Джон надменно. — Само да заговоря на брат си и бих я осигурил. Но макар ти, де Брейси, и ти, Уолдемар Фицърс, дал гледате час по-скоро да ме изоставите, не бих се радвал много да видя главите ви да чернеят ей там на портатал Клифърд. Мислиш ли, Уолдемар, че хитрият архиепископ няма да позволи да те хванат в самия олтар, ако по този начин успее да се сдобри с крал Ричард? А ти забравяш ли, де Брейси, че между тебе и Хъл е Робърт Естотвил с цялата си войска и че есекският граф сега събира привържениците си? Ако имахме основание да се страхуваме от тези войски преди завръщането на Ричард, вярваш ли, че сега може да има и най-малко съмнение на чия страна ще застанат водачите им? Повярвай ми, Естотвил сам е достатъчно силен да натика всичките ти наемници в река Хъмбър.
Уолдемар Фицърс и де Брейси се спогледаха слисани.
— Само по един път можем да се избавим — продължи принцът и цялото му лице стана мрачно като нощ, — този, който всява ужас в душите ни, пътува сам. Трябва да го пресрещнем.
— Отказвам се — каза де Брейси бързо. — Бях негов пленник и той се смили над мен. Не бих докоснал дори едно перо на шлема му.
— Кой ти казва, че ще му сторим нещо зло? — изсмя се принц Джон сурово. — Негодникът може и да изкара, че съм поискал от него да го убие! Не — по-добре затвор. И какво значение има дали е затворен в Британия или в Австрия? Положението ще бъде каквото бе, когато започнахме нашето дело. Ние разчитахме, че Ричард ще остане пленник в Германия. Чичо ни Робърт прекара живота си и умря в замъка в Кардиф.
— Да — каза Уолдемар, — но вашият прадед Хенри седеше по-здраво на престола, отколкото ваше височество може да седи. По моему най-добрият затвор е този, който е направен от гробаря. Няма тъмница като гробницата в църквата. Казах си думата.
— Затвор или гроб — каза де Брейси, — аз си измивам ръцете-от цялата работа.
— Подлец! — извика принц Джон. — Да не издадеш тайната ни?
— Никога не съм издавал тайни — отвърна де Брейси надменно, — нито пък разрешавам името подлец да се свързва с моето.
— Млъкни, рицарю — каза Уолдемар, — а вие, милорде, простете скрупулите на храбрия де Брейси. Не се съмнявам, че скоро ще ми се удаде да ги разсея.