— Дори твоето красноречие не ще успее, Фицърс — отвърна рицарят.
— Гледай ти, добри ми сър Морис — поде хитрият политикан, — не се отдръпвай като подплашен кон, преди да помислиш малко за този, който те плаши. Ричард — та едва вчера съкровеното ти желание бе да го срещнеш в ръкопашен бой. Сто пъти съм те чувал да изказваш такива пожелания.
— Така е — рече де Брейси, — но, както казваш, ставаше дума за ръкопашен бой при сражение. Никога не си ме чувал и дума да казвам, че искам да го нападна сам в гората.
— Щом имаш такива скрупули, не си добър рицар — каза Уолдемар. — Нима в сражение се прославиха Ланселот де Лак и сър Тристрам. Не се ли прославиха в борба с рицари — гиганти под сенките на гъсти неизвестни гори?
— Да, но бас държа — възрази де Брейси, — че нито Тристрам, нито сър Ланселот биха могли да се справят с Ричард Плантагенет в ръкопашен бой и мисля, че те нямаха обичай да нападат противника си, когато е сам и в неблагоприятно положение.
— Ти си луд, де Брейси! Какво предлагаме ние на тебе, платения водач на кондотиери, чиито мечове са купени, за да служат на принц Джон? Ти откриваш врага ни и след това се разколебаваш, обзет от скрупули, макар че се касае за съдбините на твоя покровител, на другарите ти, за твоята собствена съдба, за живота и честта на? всеки един от нас!
— Казвам ти — рече де Брейси мрачно, — казвам ти, че той ми пощади живота. Вярно е, той ме изпъди и не прие да му служа, и в това отношение не му дължа нито благоволение, нито васална зависимост. Но няма да вдигна ръка срещу него.
— Няма защо да вдигащ ръка. Прати Луи Винкелбранд с двадесетина от твоите копиеносци.
— Имате си достатъчно главорези — каза де Брейси. — Ни един от моите няма да мръдне нито крачка в изпълнение на такава задача.
— Толкова ли си упорит, де Брейси? — възкликна принц Джон. — Нима възнамеряваш да ме изоставиш след толкова уверения в горещото ти желание да ми служиш?
— Няма да ви изоставя — продължи де Брейси. — Ще остана при вас и ще ви служа с всичко, което подобава на един рицар, било на турнири или в бойния стан. Но за такива разбойнически дела не съм ви давал клетва.
— Ела, Уолдемар — каза принц Джон. — Нещастен принц съм аз. Баща ми, крал Хенри, имаше верни последователи. Стигаше му да каже, че го тормози един непокорен свещеник и кръвта на Томъс-а-Бекет, макар и да бе светия, изцапа стъпалата на собствения му олтар. Трейси, Морвил, Брито175, верни и смели поданици, не съществуват вече имена като вашите, нито вашият дух! И макар че Реджиналд Фицърс остави син, той не може да се мери с баща си по вярност и смелост.
— Той може да се мери с баща си и по едното, и по другото — заяви Уолдемар Фицърс. — Щом няма по-добро разрешение на въпроса, аз се нагърбвам с изпълнението на това опасно дело. Баща ми обаче много скъпо заплати за похвалата на един ревностен приятел. Все пак неговото доказателство за верността му към Хенри е несравнимо по-малко от доказателството, което сега ще дам аз. Аз бих предпочел да нападна всички светии в календара, отколкото да насоча копието си срещу Лъвското сърце. Де Брейси, на теб разчитам да поддържаш високо духа на разколебаните и да пазиш принц Джон. Ако получиш новини, каквито се надявам да ти изпратя, няма вече да имаш основание да се съмняваш в успеха на нашето дело. Даже — продължи той — бързо иди у дома и кажи на оръжейника ми да бъде готов. Кажи на Стийвън Ведеръл, Брод Торзби и тримата копиеносци от Спайнхоу веднага да ме намерят. А началникът на разузнавачите, Хю Вардън, също да дойде при мен. Сбогом, принце мой, до по-добри дни.
С тези думи той напусна стаята.
— Той тръгна, за да плени брат ми — каза принц Джон на де Брейси, — а съвестта му го гризе толкова, сякаш се касае за свободата на някой саксонски франклин. Надявам се, че ще се придържа към заповедите ми и че ще се отнесе към милия Ричард с необходимото уважение.
Де Брейси му отвърна само с усмивка.
— Кълна се в светото чело на света Богородица — продължи принц Джон, — нарежданията ми бяха съвсем точни, макар че е възможно да не ги е чул, защото стояхме малко настрана до еркера. Съвсем ясна и изрична бе заповедта ми да има грижата да безопасността на Ричард и тежко на главата на Уолдемар, ако престъпи заповедите ми!
— Добре е да намина в жилището му — каза де Брейси — и да му изясня изричното желание на ваше височество. Защото, както и аз не можах да го чуя, не е изключено и той да не е чул добре.
— Не, не — каза принц Джон нетърпеливо, — положителен съм, че ме чу. Освен това за тебе имам друга задача. Морис, ела тук, дай да се облегна на рамото ти.
175